Код "Заплаха" [bg]

— Тука е като някакво сборище на западняци — каза тихо Чавес, като криеше устните си зад шишето, преди да отпие от него.

Гласът на Адам Яо прозвуча в слушалката:

— Още американци ли?

— Двама с костюми. Може да са от Министерството на правосъдието, от консулството, за да потвърдят, че това наистина е Джа.

Яо отговори:

— Добре, може би трябва да помислим за оттегляне. Сега по мои изчисления шест гвейло наблюдават Джа. Твърде много са.

Чавес каза:

— Разбирам, Адам, но имам друга идея. Чакай малко.

Бръкна в якето си и извади телефона си, след което включи видеокамерата. Изключи временно конферентната връзка с Райън и Адам и се обади на Гавин Биъри в хотела.

Гавин отговори веднага:

— Биъри.

— Здрасти, Гавин. Пращам ти видео от телефона. Ще провериш ли на компютъра си дали го получаваш?

— Веднага. Включвам програмата.

След няколко секунди каза:

— А можеш ли да приближиш сцената?

Динг сложи телефона на масата, подпря го на малък стъклен свещник и го насочи към масата на Джа. След това каза:

— Искам да насочиш вниманието си към целта, а не към танцьорките.

— Е, добре де. Приближи малко с вариото.

Чавес го послуша и нагласи телефона.

— Готово. За какво да внимавам?

— Само ги наблюдавай. Ти сега следиш. Аз отивам да изтегля Райън и няма да ги гледам. И без това ги наблюдават прекалено много хора.

— Ясно — засмя се Гавин. — На мисия съм. Е… виртуална мисия. Впрочем пращам ти почистената снимка на онзи, когото снима в Компютърния център. Сега ще го видиш без проблеми.

Доминго включи Гавин в конферентния разговор с останалите двама, след което обясни на Джак и Адам какво е направил. Джак излезе от клуба през предния вход, пресече улица „Джафи” и седна в малка закусвалня за ястия с фиде на тротоара. Оттам виждаше стълбището на входа на клуб „Стайлиш”.

Яо, Чавес и Райън получиха съобщенията по електронната поща едновременно. Отвориха ги и видяха на телефоните си добра снимка на лицето на Джа, предимно задната част на главата му, докато говореше с по-възрастен китаец с бяла риза и бледосиня или сива вратовръзка. Лицето на по-възрастния мъж се виждаше достатъчно ясно, но никой от тримата не го познаваше.

Чавес знаеше, че на компютъра си Биъри има специален софтуер за разпознаване на лица и че в момента вероятно търси съвпадение.

Яо каза:

— Не го познавам, но ти, Динг, смяташ, че е важен, така ли?

— Да. Бих казал, че може би в негово лице виждаш ГМТ.

— Какво? — запита Яо.

— Главния майкотаковач.

Райън и Яо се разсмяха.