Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Люнет магьосница ли е?
— Не, лейди — казах аз.
— Но тя се е учела заедно с Нимю, нали?
— Не — казах аз. — Люнет никога не е била допускана в покоите на Мерлин. Тя не се интересуваше от това.
— Но ти си бил в покоите на Мерлин?
— Само два пъти — казах аз. Гърдите й се виждаха през роклята и аз сведох очи към черния басейн, но той не само отразяваше нейната красота, а и придаваше някакво тайнствено сияние на нейното стройно тяло, което го правеше още по-съблазнително. В настъпилата неловка тишина, ми дойде на ум, че Люнет вероятно се е правела на ученичка на Мерлин и без съмнение аз току що бях изобличил лъжите й. И реших да замажа положението.
— Може би — казах аз неубедително — Люнет знае повече, отколкото ми е показвала?
Гуинивиър сви рамене и отново ми обърна гръб. Аз вдигнах очи отново.
— Все пак мислиш, че Нимю е по-умела от Люнет, нали? — попита ме тя.
— Несравнимо, лейди.
— На два пъти поисках Нимю да дойде при мен — каза Гуинивиър остро, — и тя два пъти ми отказва. Как да я накарам да дойде при мен?
— Най-добрият начин да накараш Нимю да направи нещо — казах аз — е да й забраниш да го прави.
В стаята отново настъпи тишина. Шумът, който идваше отвън, беше достатъчно силен — улични продавачи викаха, каруци тракаха по камъните, лаеха кучета, наблизо в нечия кухня потропваха грънци и лъжици, но в стаята беше тихо.
— Ей там ще построя храм на Изида — каза Гуинивиър, сочейки към укрепленията на Мей Дун, които изпълваха хоризонта на юг. — Свещено място ли е Мей Дун?
— Много.
— Добре — каза тя и се обръна отново към мен. Слънцето пламтеше в червената й коса и галеше гладката кожа под нейната бяла рокля.
— Не искам да играя детски игри с Нимю, Дерфел. Искам я тук. Трябва ми силна жрица. Имам нужда от някои приятел на старите Богове, за да се боря с онзи червей Сенсъм. Имам нужда от Нимю, Дерфел, затова в името на твоята любов към Артър, кажи ми как да я накарам да дойде тук. Ако ми кажеш това, аз ще ти кажа защо почитам Изида.
Замълчах, мислейки, какво можеше да изкуши Нимю и да я привлече на страната на Гуинивиър.
— Кажете й — отговорих накрая аз, — че, ако тя ви се подчини, Артър ще й даде Гундлеус. Но трябва да бъдете сигурна, че Артър ще изпълни това обещание — добавих аз.
— Благодаря ти, Дерфел — усмихна ми се тя и седна в лъскавия каменен трон. — Изида е Богиня на жената и тронът е нейният символ. На кралският трон може да седи мъж, но Изида определя кой да е този мъж. Затова почитам Изида.
В тези думи усетих скрито предателство.
— На трона на това кралство, лейди — казах аз, повтаряйки думите на Артър, — седи Мордред.
Гуинивиър посрещна това с презрителна усмивка.
— Мордред не може да седи дори на гърнето си! Мордред е сакат! Мордред е едно отвратително дете, което вече надушва властта както кастрираният шопар надушва разгонена свиня — каза Гуинивиър, а гласът й плющеше, изпълнен с презрение. — И откога тронът преминава от баща на син, Дерфел? Никога не е било така в старите времена! Най-добрият от мъжете на племето е взимал властта. Така трябва да бъде и днес — издигна тон принцесата, но после затвори очи, сякаш внезапно съжали задето беше избухнала. — Ти си приятел на моя съпруг, нали? — попита тя след малко, отваряйки отново очи.
— Вие знаете, че е така, лейди.
— Тогава ти и аз също сме приятели, Дерфел. Ние сме едно, защото и двамата обичаме Артър. Е, приятелю Дерфел Кадарн, мислиш ли, че Мордред би бил по-добър крал от Артър?
Аз се поколебах, защото тя ме подтикваше към измяна, но едновременно с това ме приканваше да бъда честен и то в едно свято място, затова й казах истината.
— Не, лейди. Принц Артър би бил по-добър крал.
— Добре — усмихна се тя. — Тогава кажи на Артър, че няма защо да се страхува от Богинята, която почитам, той може само да спечели от това. Кажи му, че в светилището на Изида аз се моля за неговото бъдеще и че нищо от онова, което става в тази стая не може да му навреди. Ясно ли се изразих?
— Ще му кажа, лейди.
Тя прикова поглед в мен и остана така дълго време. Аз стоях по войнишки изпънат, наметалото ми докосваше черния под, Хюелбейн висеше от едната ми страна, а брадата ми грееше с цвета на слънцето, потънало в нея.
— Ще спечелим ли тази война? — попита Гуинивиър след известно време.
— Да, лейди.
Моята увереност я накара да се усмихне.
— Защо мислиш така?
— Защото Гуент стои непоклатимо като скала на северния ни фланг — казах аз, — защото саксите воюват помежду си като нас, следователно никога няма да се обединят срещу нас. Защото Гундлеус от Силурия изпитва ужас от ново поражение. Защото Кадуи е гол охлюв, когото ще смажем веднага щом можем да отделим малко време за това. Защото Горфидид знае как да се сражава, но не знае да води войски, И преди всичко, лейди, защото ние имаме принц Артър.