Леговище от кости
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #4
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Леговище от кости». Краткое содержание книги:
Халата се завъртя в кръг. Ръмжеше и размахваше острите си нокти във въздуха, като полюшваше бясно пипала, опитвайки се да надуши неприятеля.
— Тръгвайте! — извика Мирима. — Идвам след вас.
Изобщо не се надяваше да убие и тази хала, а само да я забави, докато успеят да се отдалечат. Сарка Каул обърна коня си и препусна към пътя. Боренсон се спусна да настигне бялата кобила, докато Мирима обикаляше халата откъм подветрената страна зад рухналата й спътница.
Беше нагласила нова стрела на тетивата.
Боренсон приближи кобилата, заговори й успокояващо и хвана юздите. Тя го погледна ужасена, присвила уши назад, и се задърпа от уплаха.
— Всичко е наред — успокои я той. — Няма да те оставя на халите.
Потупа я по гърба и чу халата да надава яростен вой. Погледна назад.
Мирима нападаше ранения звяр, като заобикаляше трупа на мъртвата хала. Беше на по-малко от стотина крачки от чудовището.
Зави на север и халата я надуши и подскочи светкавично напред, вдигнала гигантското острие във въздуха. Изправи се на задните си крака, разтворила огромна паст.
Мирима пусна стрелата към устата й, опитвайки се да улучи мекото на небцето й. След това смуши коня в слабините и препусна към Боренсон.
Огромната оръженоска изсъска, обезумяла от ярост, и се втурна след нея. Продължи да съска освирепяло, докато я преследваше, и Боренсон ужасен си даде сметка, че Мирима не е улучила.
Препускайки, тя приготвяше нова стрела.
Чудовището почти я настигаше въпреки стърчащата от крака му стрела. Яростта сякаш му вливаше допълнителна сила и то всеки миг щеше да разкъса Мирима на парчета.
Боренсон изкрещя, заби пети в хълбоците на коня и препусна право срещу Мирима. Разстоянието между двамата бързо се стопяваше и той вече виждаше бялото на разширените й от ужас очи. Черната й коса се развяваше зад нея.
В следващия миг тя профуча край него и Боренсон се оказа лице в лице срещу халата. Тя спря, изпързаля се и дръпна инстинктивно глава назад, очаквайки удара му. Но Боренсон не разполагаше с подходящо оръжие, така че изви коня наляво и препусна.
Изненадан, звярът остана за миг неподвижен на мястото си и в същия момент пуснатата от Мирима стрела прониза сладкия триъгълник и потъна в мозъка му. Чудовището като че ли се напрегна да скочи, но само пристъпи и се отпусна полека върху тревата, сякаш полягайки да поспи.
И повече не помръдна.
Мирима препусна към Боренсон. Беше навъсена.
— Три стрели — викна тя. — Изхабих цели три стрели за една хала.
Боренсон разбра какво има предвид. Имаше само няколко безценни стрели в колчана си, а в далечината маршируваше армия от стотици хиляди хали и земята тътнеше под стъпките им.
— Според мен три стрели за една хала не са много. Освен това ти уби три хали с пет стрели, а не една с три.
Мирима хапеше устни. Беше му пределно ясно, че вътрешно се проклина за неточността си, вместо да се радва, че е останала жива. Колко мъже бяха убивали хала с лък? Тези, които познаваше, се брояха на пръстите на едната му ръка. А току-що тя бе ликвидирала цели три!
Сарка Каул се приближи до тях и попита:
— Колко метални лъка мислиш, че има в Хиърдън?
Мирима поклати глава.
— Не съм виждала много. Доколкото мога да предположа, може би към триста в цял Хиърдън.
— Добре би било да са сто хиляди и някой да се сети да ги докара в Карис — добави Сарка Каул. — Заедно с всичките ви метателни машини.
Но Боренсон усети, че тонът му е тревожен, тъй като знаеше, че Карис не може да се похвали с подобни оръжия. Сарка Каул обърна кървавия си кон и тримата препуснаха в галоп под мъждукащата зад завесата димни облаци небесна светлина.
Виещата се стълба
Докато не прегърнеш собствената си тленност, никога няма да бъдеш истински свободен.