Единственият оцелял
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Качил
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Той изпада в дълбока депресия, напуска работа и дори мисли да сложи край на живота си.
Една година след трагедията Джо се запознава с тайнствена магнетична жена на име Роуз Тъкър. Тя твърди, че е оцеляла след катастрофата и ще му съобщи нещо, което ще му помогне да се примири със загубата. Ала преди да успее да я разпита, Роуз изчезва.
Джо е разяждан от съмнения. Подозира властите в умишлено укриване на истината, същевременно в душата му се поражда плаха надежда, че ако твърденията на Роуз са верни, то може би има и други оцелели. За да разгадае мистерията, непременно трябва да намери загадъчната жена. Но докато упорито я издирва, разбира, че чрез връзката си с нея е станал мишена на могъща тайнствена организация, която е решена да попречи на Роуз да разкрие тайната за катастрофата на полет 353.
Той не подозира, че му предстои да научи разтърсваща истина, която завинаги ще промени съдбата на човечеството.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=1473
Когато видението преминава и Роуз открива, че е в стаята на момичето както преди, тя не изпитва никакво съмнение, че видяното е било действителност — истината в най-чистата й форма и не е било самоизмама, предизвикана от психичната енергия на детето. Около половин час не е в състояние да проговори, само трепери, закрила лицето си с длани.
Постепенно тя започва да разбира изводите от преживяването. Ако това откритие стане достояние на човечеството, светът безвъзвратно ще се промени. След като някой веднъж е видял, че отвъд този свят има живот, макар и загадъчен и страшен, то всичко, което веднъж е било важно, започва да изглежда незначително. Ще настъпи краят на света, какъвто го познаваме. Но това няма да се хареса на мнозина, които извличат полза от болката и унижението на събратята си. Те няма да искат да получат дара на момичето. Ще се страхуват от малката и всичко, което тя обещава. Ще й дадат успокоителни и ще я затворят в контейнер, или ще я убият.
Тя е месия, но е и човешко същество. Може да излекува крилото на ранено птиче и да възвърне зрението на сляпо око. Може да лекува рак. Но не е безсмъртен ангел, а същество от плът и кръв. Скъпоценната й сила е скрита в деликатната тъкан на мозъка й. Ако я застрелят в главата, ще умре, а с нея ще умре и необикновената й сила. Макар че душата й ще премине в други измерения, тя ще бъде загубена за този объркан свят, който има нужда от нея. Светът няма да се промени, войните няма да престанат, няма да изчезнат самотата и отчаянието.
Роуз разбира, че шефовете на проекта ще настояват за унищожаване. В момента, в който осъзнаят способностите на малката, ще я убият.
Преди мръкване ще я убият.
Няма да рискуват да я поставят в контейнер и да запазят живота й. Момчето притежава само силата на унищожението, но 21–21 притежава силата на светлината, която е много по-опасна.
Ще я застрелят, ще я залеят с бензин и ще подпалят трупа, накрая ще разпръснат овъглените й кости.
Роуз трябва да действа бързо. Момичето трябва да бъде отвлечено от сиропиталището и скрито, преди да го унищожат.
— Джо?
На фона на звездното небе сякаш от земята изникваха тъмните планини и се издигаха на хоризонта.
— Джо, толкова съжалявам. Толкова съжалявам.
Движеха се на север по магистрала 30. До Биг Беър оставаха около осемдесет километра.
— Джо, добре ли си?
Той не бе в състояние да говори, само можеше да шофира.
— Чувствам вина, задето те оставих да вярваш, че момиченцето с мен е била Нина — прошепна Роуз.
По някаква причина продължаваше да го заблуждава. Той не проумяваше защо тя продължава да крие истината.
Роуз каза:
— След като ни откриха в ресторанта, имах нужда от помощта ти. Особено след като бях простреляна. Но ти не отвори сърцето и ума си за снимката, която ти дадох. Беше толкова… уязвим. Страхувах се, че ако узнаеш истината, ще се откажеш. Господ да ми прости, Джо, но аз се нуждаех от теб. А сега момичето се нуждае от теб.
Нина имаше нужда от него. Не някое момиче, родено в лаборатория, притежаващо силата да предава странните си фантазии на други и да замъглява умовете на наивните. Нина имаше нужда от него. Нина.
Ако не можеше да вярва на Роуз Тъкър, на кого тогава?
Успя да отрони само една дума:
— Продължавай.
Роуз отново е в стаята на 21–21. Трескаво обмисля как да прекара момичето през охранителната система, каквато имаше във всеки затвор. Хрумва й съвсем елементарен начин.
Сиропиталището има три изхода. Роуз и момичето вървят хванати за ръка към вратата, която свързва главната сграда със съседната двуетажна постройка, в която паркират колите.
Въоръженият пазач забелязва приближаването им, но не се опитва да ги задържи, въпреки че на сираците не се разрешава да влизат в гаража дори с придружител.
Когато 21–21 протяга мъничката си ръчичка и казва: „Здрасти“, пазачът се усмихва и поема дланта й. Изведнъж, изпълнен с нарастващо учудване, той сяда, като трепери неконтролируемо, плаче от радост, но и от разкаяние, също както Роуз трепереше и плачеше в стаята на момичето.
Тя натиска бутона на таблото пред пазача, който отключва вратата.
Друг пазач чака по-нататък. Той е сепнат при появата на малката. Тя се насочва към него и изненадата, която го обхваща, когато я вижда, е нищо в сравнение с изненадата, която следва.
Трети пазач стои на изхода от гаража. Разтревожен е, когато вижда 21–21 в колата на Роуз. Навежда се през спуснатото стъкло, за да поиска обяснение, и момичето докосва лицето му.
Двама добре въоръжени мъже пазят портала при магистралата. Вдигат бариерата и колата се стрелва през широко отворените врати.