Единственият оцелял
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Качил
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Той изпада в дълбока депресия, напуска работа и дори мисли да сложи край на живота си.
Една година след трагедията Джо се запознава с тайнствена магнетична жена на име Роуз Тъкър. Тя твърди, че е оцеляла след катастрофата и ще му съобщи нещо, което ще му помогне да се примири със загубата. Ала преди да успее да я разпита, Роуз изчезва.
Джо е разяждан от съмнения. Подозира властите в умишлено укриване на истината, същевременно в душата му се поражда плаха надежда, че ако твърденията на Роуз са верни, то може би има и други оцелели. За да разгадае мистерията, непременно трябва да намери загадъчната жена. Но докато упорито я издирва, разбира, че чрез връзката си с нея е станал мишена на могъща тайнствена организация, която е решена да попречи на Роуз да разкрие тайната за катастрофата на полет 353.
Той не подозира, че му предстои да научи разтърсваща истина, която завинаги ще промени съдбата на човечеството.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=1473
Понякога, когато е под въздействието на наркотика, той бърбори неразбираемо, скимти като изоставено дете и дори плаче, сякаш сънува тъжен сън.
На бензиностанцията на „Шел“ имаше само три коли при колонките за самообслужване. Докато пълнеха бензин, шофьорите примижаваха и свеждаха глави, за да предпазят очите си от песъчинките, носени от вятъра.
Осветлението беше много силно и макар че Джо и Роуз не бяха търсени от полицията, която би разпространила снимките им по местните телевизии, той реши да не рискува. Паркира в сянката на една сграда близо до тоалетните.
Изпитваше смесени чувства, усещаше болка в сърцето си, защото сега знаеше причината за унищожителната катастрофа, и кои са убийците. Знанието беше като скалпел, който дълбае в раната в душата му. Струваше му се, че е загубил близките си много по-скоро, отколкото беше в действителност.
Изключи двигателя и не помръдна.
— Не мога да разбера как са открили, че пътувам с този самолет — каза Роуз. — Бях взела извънредно предпазни мерки… Но разбрах, че 89–58 наблюдава пътническата класа и ни търси, защото имаше странно отслабване на светлината на лампите, проблем с моя часовник, неопределено чувство на присъствие — признаци, които се бях научила да различавам.
— Срещнах се с една жена от Националния съвет за безопасен транспорт, която беше прослушала касетата със записа от пилотската кабина, преди да бъде унищожен в умишлен пожар в лабораторията. Този 89–58 е бил в главата на капитана, Роуз. Не разбирам… Но защо не е премахнал само теб?
— Трябваше да ни хване и двете, това беше неговата задача, мен и малката, и докато мен можеше да залови без проблеми, с нея нямаше да му е лесно.
Напълно объркан, Джо каза:
— Нина? Защо са се интересували от нея? Тя е била просто един пътник, нали? Мислех, че те я преследват, защото… защото е оцеляла с теб.
Роуз извърна поглед и промълви:
— Дай ми ключа от дамската тоалетна, Джо. Ще ми го дадеш ли? Моля те. Ще ти разкажа останалото по пътя към Биг Беър.
Той влезе в сградата и взе ключа от касиера. Когато се върна при форда, Роуз беше излязла. Беше се облегнала на предния калник с гръб към него, бе приведена срещу силния вятър. Лявата й ръка все още трепереше и бе притисната към гърдите й. С другата придържаше реверите на якето си, сякаш от топлия августовски вятър я втрисаше.
— Ще отключиш ли вратата? — попита тя.
Той включи лампата, а Роуз промърмори, че няма да се бави и се промъкна покрай него.
Той зърна изражението й на светлината точно преди вратата да се затвори. Изглежда, изпитваше силна болка.
Вместо да се върне при колата, Джо се облегна на стената до вратата на тоалетната, за да изчака Роуз.
Според медицинските сестри в приютите и психиатричните болници мнозинството от най-разстроените пациенти реагираха на вятъра Санта Ана като при пълнолуние. Причината не бе само в пагубния звук, наподобяващ на виковете на призрачен ловец и призрачните зверове, които той преследва, а в миризмата, носеща се от пустинята, и в електрическия заряд, изпълващ въздуха.
През тази нощ имаше и пълнолуние, и вятър Санта Ана, предизвикващи странни усещания, а едно момче без родители, без име, което живееше в метален ковчег, от разстояние въздействаше на подвластните му потенциални жертви.
Записваме ли?
Момчето е знаело за микрофона в пилотската кабина и е оставило вик за помощ на касетата.
Една от тях е доктор Луис Блом. Един от тях е доктор Кийт Рамлок. Правят нещо лошо с мен. Накарай ги да престанат. Накарай ги да престанат да ми причиняват болка.
Каквото и да беше това момче — социопат, склонен да убива — то беше и дете. Звяр, отвратително същество, страшилище, но и дете. Не беше искало да се ражда и ако беше лошо, те го бяха направили такова, като не го бяха научили на никакви човешки ценности, като се отнасяха с него като с обикновено оръдие, като го награждаваха за убийствата. Беше звяр, но жалък звяр, изгубен и самотен, лутащ се в лабиринт от нещастие.
Жалък, но страхотен. И все още тук. Чакащ да му бъде казано къде да намери Роуз Тъкър. И Нина.
Страхотно удоволствие!
Момчето обичаше да убива. Джо смяташе, че дори е възможно неговите наставници никога да не са го инструктирали да унищожава пътниците на самолета, че го е направил като проява на неподчинение и затова му е харесало.