Единственият оцелял
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Качил
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Той изпада в дълбока депресия, напуска работа и дори мисли да сложи край на живота си.
Една година след трагедията Джо се запознава с тайнствена магнетична жена на име Роуз Тъкър. Тя твърди, че е оцеляла след катастрофата и ще му съобщи нещо, което ще му помогне да се примири със загубата. Ала преди да успее да я разпита, Роуз изчезва.
Джо е разяждан от съмнения. Подозира властите в умишлено укриване на истината, същевременно в душата му се поражда плаха надежда, че ако твърденията на Роуз са верни, то може би има и други оцелели. За да разгадае мистерията, непременно трябва да намери загадъчната жена. Но докато упорито я издирва, разбира, че чрез връзката си с нея е станал мишена на могъща тайнствена организация, която е решена да попречи на Роуз да разкрие тайната за катастрофата на полет 353.
Той не подозира, че му предстои да научи разтърсваща истина, която завинаги ще промени съдбата на човечеството.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=1473
Но една слънчева майска утрин, когато играе с други деца на поляната пред сиропиталището, намира врабче със счупено крило и извадено око. Птичето лежи в тревата под едно дърво и немощно пляска с криле, а когато малката го взима, то от страх застива неподвижно. Плачейки, момичето бърза да отиде с врабчето до най-близкия наставник и го пита какво може да се направи. Врабчето е толкова слабо и така сковано от страх, че само отваря човката си и не издава никакъв звук. Очевидно умира, но момичето не иска да се примири със смъртта му. Сяда на земята, нежно гали птичето с дясната си ръка, като му пее песничка за червеношийката. Само след минута счупеното му крило зараства, а окото му отново е на мястото си. Птичето радостно изчуруликва и отлита.
CCY-21-21 става център на изключително внимание. Роуз Тъкър, която е докарана на прага на самоубийството от кошмара, наречен „Проект 99“, е възродена като птичето, отдръпвайки се от бездната, към която се е запътила. През следващите петнайсет месеца лечителските способности на 21–21 се изследват. В началото малката се учи да извиква и контролира дарбата си, докато накрая може да я прилага, когато й кажат. Онези от работещите по „Проект 99“, които имат проблеми със здравето си, неочаквано са излекувани. Няколко политици, военни и членове на техните семейства, страдащи от сериозни заболявания, са доведени тайно при детето за лечение. Част от учените от „Проект 99“ вярват, че 21–21 е най-голямото им постижение, а други намират 89–58 за най-интересната и ценна собственост, независимо от значителните проблеми при неговото контролиране.
Петнайсет месеца след излекуването на раненото врабче един генетик от екипа, наречен Амос, разбира, че има рак на панкреаса — една от най-смъртоносните форми на това заболяване. Докато успява да излекува Амос само с едно докосване, момичето открива освен злокачественото образувание още една болест, която не е от физическо естество, а е на психическа основа, но въпреки това смъртоносна. Може би заради видяното в лабораториите на „Проект 99“, а може би заради множество други причини, които са се натрупали през петдесетгодишния му живот, Амос е решил, че животът няма смисъл, че хората са само прах, който вятърът разнася. Тъмнината в него е по-страшна от тумора, но момичето излекува и това, като му показва светлината на Господ и странните измерения на светове отвъд нашия свят.
Амос е обхванат от радост и страхопочитание. Ту избухва в смях, ту в ридания, а колегите му — изследователка на име Джанис и друг учен, който се казва Винсент, мислят, че е обхванат от истерия. Амос моли момичето да покаже на Джанис същата светлина, но Джанис реагира по друг начин. Изплашена е и започва да изпитва угризения на съвестта заради начина, по който е живяла, и от мъка по тези, които е предала и наранила. Болката й е плашеща.
Джанис и Амос са изолирани за наблюдение. Какво е направило момичето? Обясненията на Амос приличат на бърборене на умопобъркан.
Объркано и смутено от различните реакции на Амос и Джанис, момичето става необщително. Роуз работи насаме с него повече от два часа, преди да започне да изкопчва изумителни обяснения. Детето не разбира защо откритието, което показва на Амос и Джанис, ги смайва, или защо реакцията на Джанис е смесица от еуфория и самобичуване. Родена с пълното съзнание за мястото си и предназначението си във вселената, с разбиране за пътя, който ще извърви към безкрайността, с увереност за съществуването на вечния живот, която е заложена в гените й, малката не проумява разтърсващата сила на това откритие, когато го показва на хората, които са прекарали живота си в блатото на съмнението и прахта на отчаянието.
Роуз, която не очаква чудеса, моли момичето да й покаже онова, което е показало на двамата учени. След този миг тя безвъзвратно се променя. Докосването на детската ръка й помага да осъзнае смисъла на съществуването. Невъзможно й е да опише преживяното и дори когато радостта помита спомена за скърбите, които е изпитала. Изпълнена е и с ужас, защото безсмъртието означава, че през живота си отсега нататък на този свят и в следващите си прераждания ще трябва да изпълни очаквания, които я плашат, защото не е сигурна, че ще бъде на необходимата висота. Като Джанис осъзнава злините, които е причинила, и разбира, че все още е способна да бъде дребнава и жестока; копнее да преодолее своето минало, дори когато се страхува от усилията, които се изискват, за да го стори.