Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Изненадата дойде от това, което настояваха да направи.
— Искате да се представя за Дейвид Форстър? — повтори той.
— Важно е — каза Форстър. — Очакват да се срещнат с адвокат на име Дейвид Форстър, така че трябва да им го осигурим. Няма да се водят юридически разговори. Възможно е да не се водят и никакви разговори. Просто трябва да сте там, за да не се случи нещо неприятно. Задачата е ясна, надявам се?
— Да, така изглежда — отвърна Къри. Записа си имената на участниците и адреса, на който трябваше да се състои представлението. Удвои нормалния си хонорар. Не искаше да изглежда евтин пред този тип от Уолстрийт. Хората като него се впечатляваха от скъпите услуги. Знаеше го. Освен това, като се вземеше предвид същността на работата, струваше му се, че ще си заслужи парите. Форстър се съгласи да плати без никакво колебание и обеща да изпрати чек по пощата. Къри затвори телефона и започна да се чуди какво, по дяволите, трябва да облече, за да заприлича на шеф на голяма фирма от Уолстрийт.
13
Разстоянието между Сейнт Луис и Далас, летище Форт Уърт, е 568 мили по права линия и полетът траеше само деветдесет минути — трийсет за набиране на височина, трийсет за бърз полет и трийсет за снишаване и кацане. Ричър и Джоди бяха в бизнес салона, този път вляво от пътеката, сред доста по-различни пътници от тези, които бяха летели с тях от Ню Йорк. Повечето бяха бизнесмени от Тексас, с лъщящи костюми в различни оттенъци на синьото и сивото, ботуши от крокодилска кожа и големи шапки. Бяха по-едри, по-червендалести и по-шумни от колегите си от Източното крайбрежие и изморяваха стюардесите значително повече. Джоди беше с обикновена червеникава рокля, каквато би носила Одри Хепбърн, и бизнесмените не преставаха да я поглеждат крадешком и да отбягват погледа на Ричър. Той седеше на мястото до пътеката с изпомачканите си памучни панталони и старите си английски обувки и онези се опитваха да разберат що за птица е. Виждаше ги как оглеждат слънчевия загар, дрехите и ръцете му, после приятелката му и недоумяват. Вероятно си казваха, че е успял да купи евтин парцел и му е излязъл късметът, защото е открил нефт, после, че не е възможно да е така, защото подобни неща вече не се случват, и се впускаха в други хипотези. Не им обръщаше внимание. Пиеше чудесно кафе в порцеланова чаша и обмисляше как да влезе в базата Уолтърс и да накара Де Уит да му каже каквото иска.
Възможността бивш военен полицай да накара непознат генерал с две звезди да се разприказва беше нещо като ези-тура. Ако хвърлеше ези, генералът щеше да се окаже човек, който е наясно какво значи да ти окажат помощ, защото в миналото си може би е имал проблеми в една или друга военна част и в идеалния случай някой от военната полиция му е помогнал да ги реши с търпение и загриженост. Такъв човек би се отзовал на молбата ти инстинктивно, би гледал на теб като на приятел. Ако хвърлеше тура обаче, щеше да попадне на някой, който сам си е създавал трудности и е допускал грешки в службата, като военните полицаи не са се посвенили да му поискат сметка за това. И в единия, и в другия случай обаче монетата беше изкривена, защото отгоре на всичко хората от която и да е институция презират собствената си полиция, така че шансовете да се падне тура бяха далеч по-големи. Поне такъв беше досегашният му опит. Още по-зле — беше бивш военен полицай, понастоящем цивилен. Още преди да е излязъл на ринга, му бяха нанесени два удара.
Самолетът спря пред ръкава за слизане и тексаските бизнесмени пуснаха Джоди да мине преди тях. Може би заради обикновена галантност, а може би и защото искаха да погледат краката и задника й, докато ходи — Ричър не би могъл да каже, но във всеки случай не можеше да ги вини за второто, защото му се искаше съвсем същото. Взе чантата й и я последва надолу, към терминала. Настигна я, прегърна я през раменете и почувства как десетки очи се впиват в гърба му.
— Искаш всички да видят, че твоето си е твое? — попита го тя.
— Видя ли как те зяпаха? — попита той в отговор.
Тя също го прегърна и го притегли към себе си.
— Човек не може да пропусне такова нещо. Струва ми се, че не би било никак трудно да си намеря компания за вечерта.
— Щяха да ти налетят като гладни кучета. И с пръчка не можеш да ги разгониш.
— Заради роклята е. Май трябваше да обуя панталони, но реших, че тук хората повече държат на традициите.
— Дори да облечеш униформа на съветски танкист, мръсно зелена, с подплънки навсякъде, пак щяха да им увиснат езиците.