Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Така след непрекъснато сменящи се бързи походи, на които тръгваха съвсем неочаквано, и бавене с часове те най-сетне стигнаха до края на прочутия Лабиринт, до онази широка равнина, представляваща грамадна градина с лъкатушещи пътечки и алеи. На хоризонта, на фона на блестящото златисто вечерно небе, приказно бяла, сияеше Кулата от слонова кост.
Всички фантазийци, а с тях и Бастиан, стояха мълчаливо, благоговееха и се наслаждаваха на тази неописуема красота. Дори и по лицето на Ксайде беше изписано учудване, каквото тя никога досега не бе показвала, но то, разбира се, скоро изчезна. Атрею и Фухур, които се намираха на края на колоната, си спомниха как бе изглеждал Лабиринтът, когато бяха тук последния път — разяден от смъртоносната болест на Нищото. Сега той цъфтеше, сияеше и излъчваше красота както никога по-рано.
Бастиан реши, че са ходили достатъчно за деня, и започнаха да разпъват стана си. Изпрати няколко вестоносци да предадат поздравите му на Месечка и да съобщят, че смята на другия ден да пристигне в Кулата от слонова кост. Тогава легна в шатрата си и се опита да заспи. Въртеше се на възглавниците, грижите не му даваха мира. Той не допускаше, че по съвсем други причини тази нощ ще бъде най-лошата от досегашното му пребиваване във Фантазия. Към полунощ току-що се бе унесъл в лек, неспокоен сън, когато се стресна от шумолене и шушнене пред входа на шатрата. Надигна се и излезе.
— Какво има? — попита той строго.
— Този пратеник — отвърна Илуан, синият арабски дух, — твърди, че ти носи много важна вест и не може да чака до утре.
Пратеникът, когото Илуан бе хванал за яката, беше един малък пъргавелко, същество, което донякъде приличаше на заек, само че вместо козина имаше пъстроцветна перушина. Пъргавелците са едни от най-бързите бегачи във Фантазия и изминават невероятни разстояния с такава скорост, че просто не можеш да ги видиш. Профучаването им се забелязва само по вдигналите се облачета прах. Този пъргавелко го бяха избрали за пратеник именно заради тази му способност. Той бе преминал разстоянието до Кулата от слонова кост и обратно и сега, когато арабският дух го изправи пред Бастиан, пъхтеше и не можеше да си поеме дъх.
— Извини ме, господарю — каза той задъхано и се поклони няколко пъти дълбоко, — извини ме, че се осмелих да наруша спокойствието ти, но щеше да си още по-недоволен, ако не го бях направил. Детската царица не е в Кулата от слонова кост, не е там от незапомнени времена и никой не знае къде се намира.
Ледена вълна обля Бастиан и изведнъж той почувства в себе си празнота.
— Сигурно бъркаш. Това не може да е вярно.
— Другите пратеници също ще го потвърдят, господарю.
Бастиан помълча известно време и после каза глухо:
— Добре тогава, благодаря.
Той се обърна и влезе в шатрата си.
Седна на постелята и зарови глава в ръцете си. Невъзможно беше Месечка да не знае, че той отдавна е на път към нея. Нима не искаше да го види? Или пък й се бе случило нещо? Не, не е възможно в собственото й царство да се случи нещо на нея, на Детската царица.
Но щом не е там, няма да му се наложи и да й връща Златин. От друга страна, той беше дълбоко разочарован, че няма отново да я види. Каквато и причина да имаше, за да постъпи така, той не можеше да я разбере, не, дори му беше обидно!
Тогава се сети за онова, което често повтаряха Атрею и Фухур — че всеки може да се срещне с Детската царица само веднъж.
Тъгата го накара внезапно да закопнее за Атрею и Фухур. Той искаше да поговори с някого, да сподели мъката си с приятели. Хрумна му да сложи колана Гемал и невидим да отиде при тях. Така можеше да е при тях и присъствието им да го утеши, без да се налага да отстъпва.
Той бързо отвори богато украсената кутийка, извади колана и го препаса. Както и първия път, отново го обзе неприятното чувство, че сам не може да се види. Почака малко, докато свикне с тази мисъл, и тръгна да се разхожда из стана, като търсеше Атрею и Фухур.
Навсякъде се чуваше възбуден шепот и шушнене, призрачни образи пробягваха между палатките, мнозина седяха тук-там и тихо обсъждаха положението. Междувременно се бяха върнали и другите пратеници. Вестта, че