Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Бастиан се надигна уморен и се облегна на дървото.
— И все пак го направи! — промърмори той под носа си.
После се отправи към шатрата си, не искаше да погледне Атрею, но и той бе навел глава.
— Илуан — рече Бастиан на синия арабски дух при входа на шатрата, събуди целия стан! Всички да се съберат тук. А черните бронирани великани да доведат Фухур.
Арабският дух издаде пронизителен вик на орел и побягна. Навсякъде, откъдето минаваше, настъпваше раздвижване — в малките и големи палатки и в другите места за нощуване.
— Изобщо не се съпротивлява — измърмори Хикрион и кимна към Атрею, който стоеше с наведена глава и без да помръдне. Бастиан отвърна лице и седна на един камък.
Когато четиримата черни великани доведоха Фухур, около прекрасната шатра вече се бе събрала голяма тълпа. Щом тежките метални стъпки на маршируващите чудовища започнаха да се чуват съвсем наблизо, зяпачите се разпръснаха и направиха място да минат. Фухур не беше вързан, а и бронираните великани не го държаха. Те вървяха от двете му страни с извадени мечове.
— Изобщо не се съпротивлява, господарю на нашата господарка — каза един от тенекиените гласове на Бастиан, когато колоната спря.
Фухур легна на земята пред Атрею и затвори очи.
Настъпи продължителна тишина. Бързо се стичаха и последните закъснели обитатели на лагера. Те протягаха вратове, за да видят какво става. Нямаше я единствено Ксайде. Постепенно шепотът и шушненето утихнаха. Погледите се насочваха ту към Атрею, ту към Бастиан. В сивия сумрак неподвижните им тела бяха застинали сякаш завинаги в картина, лишена от багри.
Най-сетне Бастиан се надигна.
— Атрею — каза той, — ти искаше да откраднеш знака на Детската царица, за да го присвоиш. А ти, Фухур, знаеше за това и взе участие в замислянето на коварния план. Вие двамата осквернихте не само нашето приятелство, но и извършихте най-тежкото престъпление срещу волята на Месечка, която ми даде Съкровището. Признавате ли се за виновни?
Атрею изгледа продължително Бастиан и после кимна.
Гласът на Бастиан секна и той трябваше два пъти да започва, за да продължи по-нататък.
— Атрею, не съм забравил, че ти беше онзи, който ме доведе при Детската царица. Помня също песента на Фухур в Амаргант. Затова ще пощадя живота ви, живота на един крадец и на съучастника му. Правете каквото искате, само ми се махайте от главата. И да не сте посмели да ми се мернете пред очите. Прогонвам ви завинаги. Все едно, че никога не съм ви познавал!
Той направи на Хикрион знак да махне белезниците на Атрею, после извърна глава и седна отново.
Атрею стоя дълго, без да помръдне, накрая погледна към Бастиан. Искаше да каже нещо, но после се отказа. Наведе се над Фухур и му прошепна нещо. Драконът на щастието отвори очи и се изправи. Атрею скочи на гърба му и Фухур се издигна в небесата. Той полетя право към разпукващата се зора и въпреки че движенията му бяха тежки и измъчени, след няколко мига изчезна в далечината.
Бастиан стана и влезе в шатрата. Хвърли се на постелята си.
— Сега вече достигна истинското си величие — каза тихо един кротък и сподавен глас, — вече всичко зависи само от теб, никой не може да ти попречи.
Бастиан седна. Тези думи бяха на Ксайде. Тя седеше в най-тъмния ъгъл на шатрата.
— Ти? — попита Бастиан. — Как попадна тук?
Ксайде се усмихна.
— За мен, господарю и учителю мой, няма стражи, които да ме спрат. Това може да стори само твоята заповед. Пъдиш ли ме?
Бастиан се отпусна назад и отново затвори очи. След известно време промърмори:
— Вече ми е все едно. Ако искаш, остани, ако искаш, си върви!
Тя дълго го разглежда с притворени очи. След това се осведоми:
— За какво мислиш, господарю и учителю мой?
Бастиан се обърна на другата страна и не отговори.
На Ксайде й беше ясно, че в никакъв случай не трябва да го оставя сам. Сега той лесно можеше да й се изплъзне. Трябваше да го утешава и да го ободрява… по своя си начин. Трябваше да го накара да продължи пътя, който тя бе избрала за него… и за самата себе си. Сега нямаше да мине само с някой вълшебен подарък или обикновена хитрост. Трябваше да използва по-силни средства. Дори най-силното, с което разполагаше — тайните желания на Бастиан. Тя седна до него и започна да шушне в ухото му:
— Кога най-сетне ще отидеш в Кулата от слонова кост, господарю и учителю мой?
— Не зная — каза Бастиан, заровил глава във възглавниците. — Какво ще