Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
— Помощ! — извика той със сподавен глас. Внезапно се изплаши, че никога вече няма да може да свали колана Гемал и завинаги ще остане невидим.
— Най-напред трябва да се научиш да си служиш с него — каза Ксайде, — и с мен беше така, господарю и повелителю. Позволи ми да ти помогна!
Тя протегна ръка и веднага отвори колана Гемал, а Бастиан отново се видя. Той въздъхна с облекчение. После се засмя. Ксайде също се усмихна и дръпна от наргилето си през накрайника с форма на змийска глава.
Във всеки случай тя отклони разговора в друга посока.
— Сега вече нищо не може да ти се случи — рече тя кротко, — не мога да ти кажа колко се безпокоях досега, господарю.
— Да ми се случи? — осведоми се Бастиан, все още малко объркан. — Че какво може да ми се случи?
— О, никой не може да се изправи срещу теб — прошепна Ксайде, — ако си мъдър, никой няма да те надвие. Опасността се крие в самия теб, затова е трудно да те предпази човек от нея.
— Какво искаш да кажеш с това… в самия мен? — попита Бастиан.
— Най-мъдрото е да стоиш над нещата, да не мразиш и да не обичаш никого. Но ти, господарю, все още държиш на дружбата. Сърцето ти не е студено и безучастно като леден планински връх… и така някой може да ти навреди.
— И кой е той?
— Онзи, когото ти въпреки цялата му дързост все още обичаш, господарю.
— Говори по-ясно!
— Нахалният и непочтителен малък дивак от племето на Зелените кожи, господарю.
— Атрею?
— Да, а с него и безсрамният Фухур.
— И те двамата щели да ми навредят? — Бастиан едва не се разсмя.
Ксайде седеше със сведена глава.
— Не мога да повярвам за нищо на света — продължи Бастиан, — не искам повече да чувам подобни неща.
Ксайде мълчеше и наведе главата си още по-ниско.
След дълго мълчание Бастиан попита:
— И какво ще ми направи Атрею?
— Господарю — прошепна Ксайде, — по-добре нищо да не бях казвала.
— Я кажи всичко! — извика Бастиан. — Престани с тези намеци! Какво знаеш?
— Треперя пред гнева ти, господарю — промълви Ксайде и тялото й наистина се разтресе, — но дори това да е краят ми, все пак ще ти кажа: Атрею иска тайно или със сила да ти отнеме знака на Детската царица.
За момент Бастиан не можа да си поеме въздух.
— Как ще ми го докажеш? — попита той с дрезгав глас.
Ксайде поклати глава и промълви:
— Моите знания, господарю, не са от тези, които могат да се доказват.
— Тогава ги запази за себе си! — каза Бастиан и кръвта нахлу в лицето му. — И не клевети най-честното и храбро момче в цяла Фантазия!
Като каза това, той скочи от носилката и си отиде.
Пръстите на замислената Ксайде си играеха със змийската глава, а зелено-червените й очи проблясваха. След малко тя отново се усмихна и изпускайки виолетов дим от устата си, прошепна:
— Само ще си покаже, господарю и учителю мой. Коланът Гемал ще ти го докаже.
Когато разпънаха палатките за нощуване, Бастиан отиде в шатрата си. Той заповяда на Илуан, синия арабски дух, да не пуска никого, и особено Ксайде. Искаше да остане сам и да размисли.
Хич и не го интересуваше какво бе казала магьосницата за Атрею. Нещо друго занимаваше мислите му — няколкото думи, които тя подхвърли за мъдростта.
Преживял беше немалко — страхове и радости, тъга и победи, едно след друго се изпълняваха желанията му, а все не можеше да се укроти. Нито едно от тези неща не му донесе покой и удовлетворение. Но да си мъдър, означава да не обръщаш внимание нито на радостта, нито на страданията, на страха и на състраданието, на амбициите и на обидите. Да си мъдър, означава да се издигнеш над всичко, да не мразиш и да не обичаш нищо и никого, да приемаш напълно равнодушно враждебното отношение и симпатиите на другите. Онзи, който наистина е мъдър, нищо не го засяга. Той е недостижим и никой не може да му стори нещо. Да, наистина би било хубаво да бъдеш такъв! Бастиан беше убеден, че така е стигнал до последното си желание, онова последно желание, което ще се превърне в негова истинска воля, както каза Граограман. Убеден беше, че е разбрал какво има предвид той. Искаше да е голям мъдрец, най-мъдрият сред мъдреците в цяла Фантазия!
Малко по-късно той излезе от палатката си.
Месечината осветяваше местността, на която той преди това почти не бе обърнал внимание. Станът беше разположен в една котловина, обградена отдалече с причудливи по форма планини. Цареше пълна тишина. В долината все още имаше малки горички и храсталаци, но нагоре по планинските склонове растителността намаляваше, а още по-нависоко тя съвсем изчезваше. Извисяващите се групи от скали образуваха най-различни фигури. Те сякаш бяха издялани от ръката на някой скулптор великан. Не полъхваше ветрец, по небето нямаше нито едно облаче. Всички звезди блестяха и на човек му се струваше, че са по-близо, отколкото друг път.