Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Съвсем горе, на един от най-високите планински върхове, Бастиан откри нещо, което наподобяваше постройка с купол.
Явно, че някой живееше вътре, защото оттам проникваше бледа светлина.
— И аз я забелязах, господарю — каза Илуан с грачещия си глас. Той беше на поста си до входа на шатрата. — Какво ли е това?
Той не бе свършил още да говори, когато от далечината се разнесе странен крясък. Прозвуча като провлеченото буху-буху на бухала, но много по-дебело и мощно. След това крясъкът се чу втори и трети път, но вече многогласно.
Това наистина бяха бухали, шест на брой, както скоро можа да установи Бастиан. Идваха откъм планинския връх, на който се намираше сградата с купола. Хвърчаха почти без да махат с криле.
И колкото повече се приближаваха, толкова по-ясно се виждаше колко са грамадни. Те летяха с невероятна скорост. Очите им светеха ярко, на главите им стърчаха уши с кичури перушина. Летяха, без да издават никакъв шум. Дори когато кацнаха пред шатрата на Бастиан, почти не се чу пляскане на крила.
И така, те стъпиха на земята, всеки от тях по-голям от момчето, и ококорили големи кръгли очи, започнаха да въртят глави във всички посоки. Бастиан се приближи до тях.
— Кои сте вие и кого търсите?
— Праща ни Ушту, Майката на предчувствието — отвърна един от шестте бухала, — ние сме летящите пратеници на Звездния манастир Гигам.
— Що за манастир е това? — попита Бастиан.
— Това е царството на мъдростта — отвърна друг бухал, — там живеят монасите на познанието.
— А коя е Ушту? — продължи да се интересува Бастиан.
— Тя е един от тримата големи мислители, които ръководят манастира и обучават монасите на познанието — обясни трети бухал. — Ние сме пратеници на нощта и й принадлежим.
— Ако беше ден — добави четвъртият бухал, — щяха да дойдат пратениците на Ширкрие, Бащата на съзерцанието. Те са орли. А в часовете на здрача, между деня и нощта, Исипу, Синът на разума, изпраща своите лисици.
— Кои са тези Ширкрие и Исипу?
— Те са другите двама големи мислители, нашите върховни жреци.
— И какво търсите тук?
— Търсим големия учен — казаха шестте бухала. — Тримата големи мислители знаят, че той е отседнал в този стан, и го молят за просветление.
— Големия учен ли? — попита Бастиан. — Кой е той?
— Бастиан Балтазар Букс — изрекоха едновременно и шестте бухала.
— Вече го открихте — отвърна той, — това съм аз.
Бухалите направиха енергично дълбок поклон, който независимо от страшната им големина едва не предизвика смях.
— Тримата големи мислители — каза първият бухат — покорно и със страхопочитание молят да ги посетиш, за да им дадеш отговор на въпроса, който ги занимава цял живот.
Бастиан поглади замислено брадичката си.
— Добре, но искам да взема и двамата си ученици — отвърна той накрая.
— Ние сме шест — каза бухалът, — двама от нас могат да носят по един човек от вас.
Бастиан се обърна към синия арабски дух.
— Илуан, доведи Атрею и Ксайде!
Арабският дух бързо се отдалечи.
— Кой е въпросът, на който трябва да дам отговор? — поиска да узнае Бастиан.
— О, превелики учени господарю — каза един от бухалите, — ние сме само бедни и непросветени пратеници и дори нямаме и най-низшия сан на монаси на познанието. Как бихме могли да ти съобщим въпроса, на който тримата големи мислители не са намерили отговор в продължение на целия си живот?
След няколко минути Илуан се върна с Атрею и Ксайде. По пътя той набързо им бе обяснил за какво става дума.
Когато се изправи пред Бастиан, Атрею тихо попита:
— Защо аз?
— Да, защо той? — осведоми се и Ксайде.
— Ще научите когато трябва — отвърна Бастиан.
Оказа се, че бухалите предвидливо бяха взели три трапеца. Два по два те хванаха с ноктите си въжетата на всеки трапец. Бастиан, Атрею и Ксайде седнаха на пръчките и големите нощни птици се издигнаха във въздуха.
Когато достигнаха Звездния манастир Гигам, се оказа, че големият купол е само горната част на една много голяма сграда, която се състои от много крила, наподобяващи кубове. Имаше безброй малки прозорчета и високата й външна стена се издигаше над една отвесна скала. Нежелани посетители трудно можеха да припарят там.
В крилата с формата на кубове се намираха килиите на монасите на познанието, библиотеките, стопанските помещения и стаите на пратениците.
Под големия купол беше разположена заседателната зала, в която тримата големи мислители изнасяха лекциите си.