Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Още същата нощ той свика на събрание всички велможи, министри и съветници, които досега бяха служили на Месечка. То се проведе в същата онази голяма кръгла зала, където бяха заседавали лекарите. Оповести им, че Златооката повелителка е оставила нему, на Бастиан Балтазар Букс, цялата власт над безкрайното Фантазийско царство и отсега нататък той ще заема мястото й. Подкани ги да му се закълнат в пълно подчинение.
— Дори и тогава — добави той, — когато моите решения ви се струват непонятни. Защото аз не съм като вас.
После определи, че точно след седемдесет и седем дни ще се коронова за Детски цар на Фантазия. Тържествата по този повод трябвало да бъдат необикновено пищни, каквито дори и Фантазия не помни. Трябвало веднага да се пратят посланици до всички страни, защото желаел всеки народ от Фантазийското царство да изпрати представител за короноването.
С тези думи Бастиан се оттегли и остави безпомощните съветници и сановници насаме.
Те не знаеха какво да правят. Всичко, което бяха чули, прозвуча в ушите им толкова чудовищно, че останаха смълчани и оклюмали по местата си. Чак дълго след това започнаха да преговарят, заседаваха часове наред и решиха да изпълнят нарежданията на Бастиан, защото той носи знака на Детската царица, а това ги задължава да му се подчиняват… независимо дали вярват, че Месечка наистина е предоставила властта си на Бастиан, или тази работа отново е едно от непонятните й решения. Бяха изпратени вестоносци, изпълнено беше и всичко друго, което бе разпоредил Бастиан.
Самия него това изобщо не го интересуваше. Всички подробности около подготовката на коронацията той предостави на Ксайде. Тя умееше да намира работа на дворцовите служители в Кулата от слонова кост, и то толкова много, че едва ли някой от тях успяваше да се замисли.
Колкото до Бастиан, през следващите дни и седмици той почти не напусна покоите, които си бе избрал. Седеше неподвижно и гледаше втренчено пред себе си, без да прави нищо. Искаше му се да си пожелае нещо или да съчини някоя приказка, която да го забавлява, но нищо вече не му хрумваше. Той се чувстваше празен и кух. Накрая го обзе фикс идеята, че ако пожелае, Месечка ще дойде при него. Щом като сега той действително беше всемогъщ и всички негови желания се изпълняваха, то и тя трябваше да се подчини. По цели нощи той седеше и шепнеше:
— Месечке, ела! Трябва да дойдеш. Заповядвам ти да дойдеш.
И той си спомняше погледа й, съхранил го беше в сърцето си като нещо много съкровено и светло. Но тя не идваше. И колкото по-често се опитваше да я накара да дойде, толкова повече помръкваше тази светлина в сърцето му, докато накрая то изцяло потъна в тъма.
Той се утешаваше, че отново ще намери загубеното, когато се добере до павилиона с формата на магнолиев цвят. Непрекъснато ходеше при майсторите и ги подканваше или със заплахи, или с обещания, но всичко, което
те вършеха, се оказа напразно. Стълбите се чупеха, стоманените пирони се огъваха, длетата се разбиваха.
Рицарите Хикрион, Хисбалд и Хидорн, с които досега Бастиан обичаше да си говори и да играе различни игри, вече за нищо не ги биваше. Те бяха открили в дълбоките подземия на Кулата от слонова кост една винарна и седяха сега там ден и нощ, пиянстваха, играеха хазартни игри, крещяха глупави песни или се караха, като не рядко вадеха дори мечовете си един срещу друг. По някой път се клатушкаха по главната улица и задяваха феите, миловидните духове цветя, самодивите и другите женски създания в кулата.
— Какво искаш, господарю? — казваха те, когато Бастиан ги заставяше да отговарят за постъпките си. — Трябва да ни възложиш някаква работа.
Но на Бастиан нищо не му хрумваше и той само ги залъгваше, че ще имат работа след коронацията, макар и сам да съзнаваше, че с нея нищо няма да се промени.
Постепенно започна да се разваля и времето. Рядко залезът на слънцето обагряше хоризонта, сякаш се бе изляло течно злато. Небето най-често беше сиво и облачно, а въздухът — задушен. Не полъхваше никакъв ветрец.
Така постепенно приближаваше денят, определен за коронацията.
Изпратените вестоносци се върнаха. Много от тях доведоха представители от най-различни страни на Фантазия. Някои обаче дойдоха, без да са свършили работа, и съобщиха, че жителите, при които били изпратени, без много заобикалки отказали да участват в церемонията. Изобщо в много краища народът тайно или съвсем открито се бунтувал.
Бастиан гледаше безразлично.
— Когато станеш цар на Фантазия — рече му Ксайде, — трябва веднъж завинаги да се справиш с тези неща.