Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
— Хъ.
ВЛИЗАМЕ, СВЪРШВАМЕ РАБОТАТА, ИЗЛИЗАМЕ, ОСТАВЯМЕ ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА ДА СЕ РАЗГРЪЩА — заяви Смърт.
— Не си го представях така, братлета — рече Война. — Не съм чакала хиляда години само за да си поиграя с някакви си жички. Не е драматично, така да се каже. Албрехт Дюрер не си е губил времето да дялка Четиримата Копченатискачи на Апокалипсиса, това със сигурност го знам.
— Мислех си, че ще ехтят тръби — обади се Замърсяване.
— Погледнете го така — намеси се Глад, — това е просто основната работа. После ще препускаме. Както си трябва. На крилете на бурята и прочие. Трябва да проявите гъвкавост.
— Не трябваше ли да се срещнем с… някого? — попита Война.
Не последва ни звук освен металическия шум на изстиващите мотори.
После Замърсяване произнесе бавно:
— Знаете ли, и аз не мога да твърдя, че съм си го представял така. Мислех си, че ще е… ами някой голям град. Или голяма страна. Ню Йорк може би. Или Москва. Или самият Армагедон.
Отново се умълчаха.
После Война се обади:
— Ама всъщност къде се намира Армагедон?
— Как се сети да питаш — рече Глад. — Все смятах да проверя.
— Има един Армагедон в щата Пенсилвания — обясни Замърсяване. — Или май беше в Масачузетс — абе някъде там. С много типове с големи бради и яко черни шапки.
— Тц — обади се Глад. — Според мен е някъде в Израел.
МАУНТ КАРМЕЛ.
— Аз пък си мислех, че там отглеждат авокадо.
И КРАЯТ НА СВЕТА.
— Така ли? Те това е то авокадо.
— Май веднъж съм ходил там — обади се Замърсяване. — В стария град Мегидо. Точно преди да рухне. Хубав град. Интересна царска порта.
Война огледа зелената шир наоколо.
— Леле — рече тя, — ама как сме сбъркали пътя…
ГЕОГРАФИЯТА Е НЕМАТЕРИАЛНА.
— Моля, господарю?
ЩОМ АРМАГЕДОН ГО ИМА, ТОЙ Е НАВСЯКЪДЕ.
— Точно така — подкрепи го Глад. — Тука вече не става дума за няколко квадратни километра шубраци и кози. Пак мълчание.
ДА ВЪРВИМ.
Война се прокашля.
— Просто си мислех, че… че той ще дойде с нас… Смърт оправи ръкавиците си.
ТОВА — рече той твърдо — Е РАБОТА ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ.
Впоследствие сержант Томас А. Дайзенбъргър си спомня събитията, случили се на портала, по следния начин:
Голяма генералщабна кола спряла пред портала. Била лъскава и с официален вид, макар че по-късно не бил съвсем сигурен защо си е помислил така, нито пък защо за миг му се е сторило, че е задвижвана от мотоциклетни двигатели.
От нея излезли четирима генерали. Сержантът отново е малко несигурен защо си е помислил така. Имали редовни документи за самоличност. Що за документи за самоличност, той си признавал, че не можел да си спомни, ама били редовни. Козирувал.
И един от тях рекъл:
— Внезапна проверка, войнико.
На което сержант Томас А. Дайзенбъргър отвърнал:
— Сър, не съм информиран що се отнася до предстояща внезапна проверка по това време, сър.
— Разбира се, че не си — потвърдил друг генерал. — Тъкмо затова е внезапна.
Сержантът отново козирувал.
— Сър, разрешете да потърся потвърждение за информацията от командването на базата, сър — рекъл той притеснено.
Най-високият и най-слаб от генералите се поотдалечил малко от групата, обърнал им гръб и скръстил ръце.
Един от останалите обгърнал дружески раменете на сержанта и се привел към него съучастнически.
— Вижте сега… — той метнал кос поглед на табелката с името му — Дайзенбъргър, може би ще ви дам шанс. Това е внезапна проверка, ясно? Внезапна. Това означава да не надуваш свирката в мига, в който влезем, ясно? И да не напускаш поста си. Войник от кариерата като тебе ще разбере това, прав ли съм? — додал той. И намигнал. — Инак ще се намериш в такова изпаднало положение, че ще трябва да викаш „сър“ и на таласъмите.
Сержант Томас А. Дайзенбъргър го зяпнал.
— Редниците — изсъскала дамата генерал.
Според табелката на гърдите й името й било Вуина. Сержант Дайзенбъргър никога досега не бил виждал жена генерал като нея, но без съмнение тя подобрявала положението.
— Какво?
— Редници. Не таласъми.
— Мда. Тъкмо това исках да кажа. Мда. Редници. Разбрано, войнико?
Сержантът обмислил крайно ограничения брой възможности, с които разполагал.
— Сър, внезапна проверка, сър? — рекъл той.
— Надлежностно поставена под поверителност в момента — обади се Глад, който беше прекарал години наред в опити да пробутва това и онова на федералните власти и усещаше как онзи език му се връща.
— Сър, потвърдено, сър.
— Браво на тебе — рече Глад, щом бариерата се вдигна. — Далече ще отидеш — и той погледна часовника си. — Много-много скоро.