Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
Р. П. Тайлър, само на десет минути път от селото, се спря, когато Шуци пробва друга от своя богат набор отделителни функции. Той погледна през стобора.
Познанията му относно селския добитък бяха малко мъгляви, но беше почти сигурен, че щом кравите полягат, значи ще вали. Ако си стояха прави, вероятно времето щеше да се задържи хубаво. Тези тук крави една по една изпълняваха бавни, тържествени салта; Тайлър се зачуди какво ли време предвещава това.
Подуши въздуха. Нещо гореше — усещаше се неприятната миризма на нажежено желязо, гума и кожа.
— Извинете — обади се глас иззад гърба му. Р. П. Тайлър се обърна.
Зад него на платното беше спряла голяма, някога черна кола, която гореше, а през прозореца се беше навел мъж с тъмни очила и говореше през дима:
— Извинявайте, аз малко като че се позагубих. Бихте ли ме упътили към въздушната база в Долен Тадфийлд? Зная, че е някъде тук.
„Колата ви гори.“
Не. Тайлър просто не можеше да се принуди да го каже. Така де, този човек трябваше и без това да си го знае, нали така? Седеше баш насред пламъците. Може би беше някакъв номер.
Така че вместо това той рече:
— Според мен преди около километър и половина просто сте завили в погрешната посока. Вятърът е съборил табелата.
Непознатият се усмихна.
— Тъй трябва да е било — рече той. Оранжевите пламъци, които трепкаха под него, му придаваха почти пъклен вид.
Вятърът духна Тайлър откъм колата и той усети как веждите му се опърлиха.
„Извинете, младежо, но колата ви гори, а вие седите вътре, без да изгаряте, а тя случайно на места е нажежена до червено.“
Не.
Не трябва ли да попита човека дали да не се обади в Автомобилната асоциация?
Вместо това той обясни подробно как се стига до базата, като се мъчеше да не се блещи.
— Страхотно. Много съм ви задължен — рече Кроули и започна да вдига стъклото.
Р. П. Тайлър беше длъжен да каже нещо.
— Извинете ме, младежо — рече той.
— Да?
„Искам да кажа, не е нещо, ковто няма да забележите — колата ви гори.“
Огнен език близна овъгления калник.
— Ама че странно е времето тук, а? — рече неловко Тайлър.
— Така ли? — попита Кроули. — Честно казано, не бях забелязал. — И той зави обратно по селския път с горящата си кола.
— Вероятно защото колата ви гори — тросна се Р. П. Тайлър. Дръпна каишката на Щуци и помъкна зорлем кученцето нататък.
До Г-н Главния Редактор Сър,
Бих искал да привлека вниманието ви към една неотдавнашна тенденция, която забелязах сред днешните младежи, а именно да не обръщат внимание на съвсем разумните предпазни мерки за безопасност при шофиране. Тази вечер ме помоли да го упътя един господин, чиято кола…
Не. Зад волана на кола, която…
Не. Гореше…
С все по-влошаващо се настроение Р. П. Тайлър се затътрузи по последната отсечка от пътя към селото.
— Хей! — извика Р. П. Тайлър. — Йънг!
Господин Йънг беше в градината отпред и пушеше лула в шезлонга си.
Това беше доста по-свързано с факта, че наскоро Дирдри беше открила заплахата от пасивното пушене и беше забранила да се пуши вкъщи, отколкото той би си признал пред съседите. И това никак не му подобряваше настроението. Нито пък това, че господин Тайлър го нарече „Йънг“.
— Да?
— Твоичкият Адам.
Господин Йънг въздъхна.
— Сега пък какво е направил?
— Знаеш ли го къде е?
Господин Йънг погледна часовника си.
— Предполагам, че се готви да си ляга.
Тайлър се ухили — с изопнати устни, тържествуващо.
— Съмнявам се. Видях го с неговите дяволчета и с оня отвратителен мелез преди няма и половин час да отпрашва с колело към базата.
Господин Йънг пафна с лулата.
— Знаете колко са строги там — рече господин Тайлър, в случай че господин Йънг не е схванал.
— Знаете го синчето ви как налита да натиска копчета и тям подобни — додаде той.
Господин Йънг извади лулата от устата си и внимателно огледа чибука.
— Хммм — рече той. — Разбрах — рече той. — Така — рече той. И се прибра.
Точно в същия миг четири мотора спряха със свистене на стотина метра от главния вход. Ездачите им изключиха двигателите и вдигнаха стъклата на каските си. Е, поне трима от тях ги вдигнаха.
— Доста се надявах, че ще нахлуем през бариерата — рече Война мечтателно.
— Само щяхме да предизвикаме неприятности — рече Глад.
— Чудесно.
— Искам да кажа, неприятности за нас. Електрическите и телефонните кабели трябва да са прекъснати, но са длъжни да имат генератори, а радио няма как да нямат. Ако някой почне да докладва, че терористи са нападнали базата, хората ще вземат да действат логично и целият План ще се провали.