Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)

— Здрасти — подвикна един от мотоциклетистите и вдигна стъклото на каската си. Отдолу се показа изпито лице със спретната черна брадичка. — Май нещо се загубихме.

— А — отвърна неодобрително Р. П. Тайлър.

— Табелите май вятърът ги е съборил — продължи мотоциклетистът.

— Да, предполагам — съгласи се Р. П. Тайлър. С изненада забеляза, че огладнява.

— Мда. Е, тръгнали сме за Долен Тадфийлд. Една официозна вежда се вдигна.

— Вие сте американци. Предполагам, от военновъздушната база. (Господа, докато служех на нацията, аз бях чест за моята родина. С ужас и тревога забелязвам, че летците от Тадфийлската военновъздушна база кръстосват благородната ни земя, облечени като същински разбойници. Макар и да оценявам тяхната важност за отстояването на свободата на западния свят…)

После любовта му към наставленията надделя.

— Върнете се около километър назад по този път и завийте по първата пресечка вляво — боя се, че пътят е в плачевно състояние. Писах многобройни писма до съвета по този повод, вие слуги или господари на обществото сте, ги питах, в крайна сметка кой ви плаща надниците? После надясно, само че то не е точно надясно, наляво се пада, но после ще разберете, че завива на обратно надясно, там има табела — „Поритс лейн“, но, разбира се, не е „Поритс лейн“, погледнете в картата на Кралското картографско управление, ще видите, че е просто източният край на „Форест хил лейн“, ще излезете в селото, после минавате покрай „Бикът и цигулката“ — това е пивница — и после, като стигнете църквата (посочих на хората, съставящи картата на Кралското географско управление, че това е църква с шпил, не с кула, всъщност писах до „Тадфийлд адвъртайзър“ с предложение да започнат местна кампания за поправка на картата и силно се надявам, че когато най-после тези хора разберат с кого си имат работа, набързо ще обърнат другия край), после стигате до един кръстопът, значи пресичате кръстопътя право направо и веднага стигате до втори кръстопът, сега значи поемате по лявото разклонение или продължавате право напред — и двата пътя водят право до базата (макар че по лявото отклонение пътят ви се скъсява поне с една пета от километъра), няма как да я подминете.