По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Освен едно. Ако останеха, щяха да поемат най-големия и опасен риск през живота си. Сега тяхната страна се намираше под най-стриктния контрол, който можеха да си спомнят, и за това имаше причина. Хората, които бяха ревали в израз на любов и признателност към покойния — какво всъщност мислеха те? Допреди седмица това не беше имало никакво значение, но сега имаше. Войниците, които командваха, произхождаха от същото човешко море. Кой от тях притежаваше обаянието, необходимо, за да овладее управлението на страната? Кой от тях притежаваше ключа за партията „Баас“? Кой от тях можеше да управлява със силата на волята си? Защото само в такъв случай можеха да погледнат към бъдещето, ако не без опасение, то поне с достатъчно малко страхове, че опитът и смелостта им няма да могат да се справят с рисковете, които щяха да поемат. Застанал на хиподрума, всеки от тях оглеждаше своите събратя офицери и си задаваше един и същ въпрос: „Кой?“
Това бе проблемът, защото ако някой от тях можеше да го направи, щеше вече да е загинал, навярно в трагична хеликоптерна катастрофа. А диктатурата не се управляваше от комитети. Колкото и силен да се чувстваше, всеки от тях оглеждаше другите и откриваше потенциални слабости. Личната завист можеше да ги унищожи. Машинациите и съперничеството навярно щяха да предизвикат такива вътрешни смутове, че желязната ръка, необходима за овладяване на народа, щеше да се отслаби. Всички те бяха виждали това и преди и можеха да предскажат крайния резултат: изправени до стената пред редица от собствените си войници, щяха да намерят смъртта си.
За тези хора не съществуваше друг морал освен властта и нейното упражняване. Това можеше да стигне за един човек, но не и за много. Многото трябваше да се обединят около нещо, било то управление, наложено от един вожд, или споделяна от всички идея, но трябваше да е нещо, изискващо общи възгледи. Никой от тях не беше в състояние да стори първото, а всички заедно не притежаваха второто. Колкото и могъщи да бяха, в същото време те страдаха от едно основна слабост и докато стояха и се наблюдаваха взаимно, всички я съзнаваха. На най-принципно равнище генералите не вярваха в нищо. Онова, което налагаха с оръжие, не можеха да наложат с воля. Можеха да командват изотзад, но не и да водят колоната. Повечето от тях поне бяха достатъчно интелигентни, за да го разбират. Бадрейн бе пристигнал в Багдат точно затова.
Той наблюдаваше очите им и разбираше какво мислят, колкото и безстрастни да изглеждаха лицата им. Смелият човек би се изказал уверено и така би овладял лидерството в групата. Но смелите отдавна бяха мъртви, повалени от по-смел и по-безмилостен от тях, само за да бъде повален на свой ред от невидимата ръка на някой по-търпелив и още по-безмилостен. И по тази причина сега той можеше да им отправи великодушно предложение.
Бадрейн знаеше какъв трябва да е отговорът, те също. Мъртвият иракски президент не бе оставил зад себе си кой да го замести, но така става с хората, които не вярват в нищо друго освен в самите себе си.