По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Роджър ми каза, че…
— Слухове — прекъсна го Мартин. — Казвате ми, че някой ви е казал, че му е било казано от някой друг — в съдебната зала тези неща не са от голяма полза.
— Продължавайте — рече Арни.
— Сър, по този въпрос всъщност няма конституционен или друг закон.
— А няма Върховен съд, който да излезе с решение — отбеляза Райън и в последвалото напрегнато мълчание добави: — Ами ако казва истината?
— Господин президент, дали казва истината, или не, всъщност е страничен въпрос — отвърна Мартин. — Освен ако не успеем да докажем, че лъже, което не е вероятно, той ще има някакво основание. Между другото, по въпроса за Върховния съд, ако се приеме, че бъде избран нов Сенат и дадете своите предложения, новите съдии сигурно ще трябва да си направят отвод, тъй като сте ги избрали вие. Това навярно прави невъзможно законовото решаване на въпроса.
— Но щом няма закон по този въпрос? — попита президентът. „Наистина ли съм президент?“
— Точно така. Страхотно — тихо каза Мартин. — Добре, президентът или вицепрезидентът престава да заема този пост след като подаде оставка. Това става, когато той предаде документа за оставката си — достатъчно е само писмо — на съответното служебно лице. Но човекът, който е приел документа, е мъртъв и ние несъмнено ще открием, че документът липсва. Министър Хансън навярно се е обадил на президента, за да му съобщи за оставката…
— Обади се — потвърди ван Дам.
— Но президентът Дърлинг също е мъртъв. Неговите показания щяха да имат доказателствена стойност, но така или иначе, не разполагаме с тях. Това ни връща в началото. — Мартин не харесваше онова, което правеше, и му беше трудно едновременно да говори и да мисли за право. Все едно да играеш шах на дъска без квадратчета, като фигурите са подредени случайно.
— Телефонните записи ще покажат, че разговор е бил проведен, чудесно. Министър Хансън може и да е казал, че писмото е зле написано и ще бъде поправено на следващия ден. Това е политика, не е право. Докато Дърлинг бе президент, Килти трябваше да напусне, заради…
— Заради разследването по обвинение в сексуален тормоз. — Арни вече започваше да схваща.
— Улучихте. В изявлението му по телевизията се споменаваше дори за това и той изключително успешно неутрализира въпроса, нали?
— Върнахме се там, откъдето започнахме — отбеляза Райън.
Инспектор О’Дей и още трима агенти от главния отдел излязоха от колата си точно пред сградата. Когато униформеният пазач се приближи до тях, за да възрази, О’Дей просто му показа служебната си карта и продължи напред. Спря чак при централното помещение на охраната и направи същото.
— Искам шефът ви да дойде при мен на седмия етаж след една минута — каза той на пазача. — Не ме интересува какво прави. Кажете му да се качи незабавно. — После заедно с хората си се насочи към асансьора.
— Хм, Пат, какво, по дяволите…
Другите трима бяха избрани повече или по-малко случайно от службата за професионална отговорност на Бюрото. Това беше отделът по вътрешните работи на ФБР. Всички бяха опитни агенти с висок ранг и се занимаваха със служителите на самото Бюро. Един от тях дори бе разследвал бивш директор. СПО уважаваше единствено закона и най-изненадващото в това отношение беше, че за разлика от подобни организации в градските полицейски управления, в повечето случаи те запазваха уважението на оперативните работници.
Пазачът във фоайето повика охраната на последния етаж. Тази сутрин това беше Джордж Армитидж, който предишната седмица, бе работил в друга смяна.
— ФБР — съобщи О’Дей, когато вратата на асансьора се отвори. — Къде е кабинетът на министъра?
— Насам, сър. — Армитидж го поведе по коридора.
— Кой е използвал този кабинет? — попита инспекторът.
— Готвехме се да пренесем тук нещата на господин Адлер. Съвсем скоро изнесохме вещите на господин Хансън и…
— Значи са влизали и излизали хора?
— Да, сър.
О’Дей не беше и очаквал, че ще е от голяма полза да доведе съдебните експерти, но така или иначе, работата трябваше да се свърши. Ако съществуваше разследване, което трябва да се проведе стриктно по правилата, това бе такова.
— Добре, трябва да разговаряме с всички, които са били в кабинета след момента, в който министър Хансън го е напуснал. С всеки един — секретарки, камериери, с всички.
— Помощният персонал ще отсъства още около половин час.