По заповед на президента

— Арни, това е истинска лудост или пък може би сънувам? — Бяха във всекидневната на втория етаж. Ван Дам като никога бе без вратовръзка. Но най-лошото бе, че изглеждаше неспокоен, а Джак никога не го беше виждал в такова състояние.

— Просто ще трябва да почакаме и да наблюдаваме. — И двамата се обърнаха, когато вратата се отвори.

— Господин президент? — Влезе петдесетинагодишен мъж, висок и някак припрян. След него се появи Андреа. Тя също бе осведомена за събитията, доколкото това беше възможно.

— Това е Патрик Мартин — каза Арни.

— От криминалния отдел в министерството на правосъдието, нали? — Джак се изправи, за да се ръкува, и му посочи масичката за кафе.

— Да, сър. Работех с Дан Мъри върху разследването на катастрофата.

— Пат е един от най-добрите ни специалисти по углавно право. Освен това води лекции по конституционно право в „Джордж Уошингтън“ — поясни шефът на персонала.

— И така, какво мислите за всичко това? — попита президентът. Гласът му все още се колебаеше между шеговитост и откровено недоверие.

— Мисля, че трябва да видим какво има да каже той — отвърна по същество юристът.

— От колко време работите в министерството на правосъдието? — попита Джак.

— От двайсет и три години. Преди това четири години работих във ФБР. — Мартин си наля кафе.

— Започна се — забеляза ван Дам и увеличи звука на телевизора.

— Дами и господа, тук с нас във вашингтонското ни бюро е вицепрезидентът Едуард Дж. Килти. — Главният политически кореспондент на Си Ен Ен също изглеждаше така, като че ли са го измъкнали от леглото. Беше искрено потресен. Райън забеляза, че от всички хора, които бе видял тази сутрин, Килти изглеждаше най-нормално. — Сър, вие имате да ни казвате нещо необикновено.

— Да, така е, Бари. Навярно трябва да започна с пояснението, че през повече от трийсетгодишния ми обществен живот това е най-трудното нещо, което ми се е налагало да правя. — Гласът на Килти беше сериозен и сдържан; напомняше стила на есе от Емерсън18, бавен, ясен и болезнено тържествен. — Както знаете, президентът Дърлинг ме помоли да се оттегля от поста си. Причината за това беше поведението ми от времето, когато бях сенатор. Бари, не е тайна, че личното ми поведение не винаги е било за пример. Това се отнася за много хора в обществения живот, което не е извинение и аз не твърдя такова нещо. Когато двамата с Роджър обсъждахме положението, ние се съгласихме, че най-добре за мен ще е да подам оставка и така да му дам възможност да си избере нов партньор за изборите по-късно през тази година. Възнамеряваше да назначи на моя пост Джон Райън като временен вицепрезидент.