По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Онова, което ме заинтригува най-много, беше неговото „разкритие“, че министър-председателят Кога отначало е бил отвлечен от собствените си сънародници, а после освободен — от американци. Би било интересно да разберем нещо повече по въпроса. Президентът трябва да бъде похвален за ясно проявеното му желание да уреди нещата между нашата страна и Япония и аз му поставям висока оценка за това. Заедно с президентската реч ние получихме и една снимка. — Образът се промени и показа Райън и Кога на Капитолия. — Това е наистина трогателен момент.
— Но сградата на Капитолия все още е в развалини, Джон, и също както се нуждаем от добри архитекти и опитни работници, които да я възстановят, така, струва ми се, се нуждаем и от нещо повече от аматьори, които да възстановят управлението. — Том се обърна и погледна право към камерата. — И така, това беше първата официална реч на президента Райън. По-късно ще ви съобщим още новини. А сега се връщаме към редовната си програма.
— Ето, това е, Ед. — Шефът на персонала се изправи и се протегна. — Точно това трябва да кажем: че именно затова си решил да се върнеш на политическата арена, колкото и опасно за репутацията ти да се окаже това.
— Започвай да се обаждаш на хората — нареди Едуард Дж. Килти.
— Господин президент. — Главният камериер поднесе сребърен поднос с чаша. Райън я взе и отпи от шерито си.
— Благодаря.
— Господин президент, накрая…
— Мери Пат, от колко време се познаваме? — На Райън му се струваше, че постоянно казва тези думи.
— Поне от десет години — отвърна госпожа Фоли.
— Ново президентско правило, даже безапелационна заповед: когато сме седнали на чаша, името ми е Джак.
— Muy bien, jefe — иронично, но с внимателен поглед отбеляза Чавес.
— Ирак? — лаконично попита Райън.
— Спокойно, но много напрегнато — отвърна Мери Пат. — Нямаме много информация, но ни е известно, че в страната е обявено извънредно положение. Армията е изкарана на улиците и хората гледат телевизия по домовете си. Погребението на нашия приятел ще бъде утре. А след това — още не знаем. Имаме един сравнително добре пласиран агент в Иран, влиятелен в политическите среди. Убийството напълно ги изненадало и се чували само очакваните благодарности към Аллах за това, че е прибрал при себе си нашия приятел.
— Смешното е, че Господ го е поискал. Беше красиво изпълнение — каза Кларк. — Доста типично от гледна точка на традициите им. Един мъченик, който се принася в жертва, и прочее. Проникването в системата трябва да му е отнело години, но нашият приятел Даряеи е търпелив. Е, ти си се срещал с него. Ти ни кажи, Джак.
— Най-яростните очи, които съм виждал — тихо каза Райън. — Този човек знае да мрази.
— Адски сигурно е, че ще направи ход. — Кларк пиеше коктейл и вода. — Саудитите трябва да са малко разтревожени от това.
— Меко казано — добави Мери Пат. — Ед е бил там за няколко дни и е видял точно това. Вдигнали са армията си в бойна готовност.
— И това е всичко, което знаем — обобщи Райън.
— Абсолютно точно. Получаваме много вътрешни сигнали от Ирак. Това, което става, можеше да се очаква. Капакът е здраво затворен, но гърнето под него кипи. Нормално е. Подсилили сме разузнаването си със сателити, разбира се…
— Добре, Мери Пат, кажи си приказката — нареди Джак. В момента не искаше да слуша за сателитни снимки.
— Искам отделът ми да бъде разширен.
— Колко? — После видя, че тя дълбоко си поема дъх. Не бе нещо обичайно да видиш Мери Патриша Фоли да се вълнува от нещо.
— Тройно. Разполагаме с шестстотин петдесет и седем оперативни работници. Искам да вдигнем този брой до хиляди през следващите три години. — Тя изрече думите си на един дъх, като наблюдаваше лицето на Райън, за да види реакцията му.
— Съгласен съм, ако можеш да откриеш неутрален начин за покриване на разходите.
— Това е лесно, Джак — с усмивка отбеляза Кларк. — Уволняваш две хиляди бюрократчета и спестяваш парите.
— Тези хора имат семейства, Джон — каза му президентът.
— Директорите на разузнаването и администрацията са назначили много повече хора, отколкото трябва. Ти си бил там. Знаеш го. Струва си да го направиш дори само за да опразниш паркинга. В повечето случаи преждевременното пенсиониране ще оправи нещата.
Райън обмисли въпроса за миг.
— Трябва ми някой, който да развърти секирата. Мери Пат, ще можеш ли отново да се справиш под началството на Ед?
— Това е обичайното положение, Джак — с блясък във вълшебните си сини очи отвърна госпожа Фоли. — Ед се справя по-добре от мен с администрацията, но аз винаги съм била по-добрата в оперативната работа.