Предани [calibre 1.48.0]

След секунда започва да ми се гади от мен.

– О, хайде, кажи го – обажда се Кейлъб и вдига очи към мен. – Просто си кажи, че

искаш аз да го направя. Всички вие го искате.

– Никой не е казал такова нещо – обажда се Матю и изплюва връвта.

– Всички ме гледате. Не си мислете, че не ми е ясно. Аз съм този, който избра да

работи за лошите, за Джанийн Матюс. Аз съм единственият, за когото не ви е грижа.

Значи аз трябва да умра.

– Защо според теб Тобиас те изведе от града, преди да те екзекутират? – Гласът ми е

тих и студен. Миризмата на белина започва да ме задушава. – Може би защото не ми

пука дали си жив, или мъртъв? Защото изобщо не ми пука за теб? А?

„Той трябва да умре“ – мисли си част от мен.

„Не, не искам да го загубя“ – настоява друга част.

Не зная коя да послушам, на коя да се доверя.

– Защо си мислиш, че не разбирам, когато ме гледат с омраза? – клати глава

Кейлъб. – Виждам презрението ти всеки път, когато благоволиш да ме погледнеш,

колкото и рядко да го правиш.

Очите му лъщят от сълзите. За първи път от моята несъстояла се екзекуция го

виждам да се разкайва. Не се оправдава, не бълва хилядите си извинения. За първи път

оттогава виждам своя брат, а не страхливеца, който ме продаде на Джанийн Матюс.

Опитвам се да преглътна, но гърлото ми е свито.

– Ако го направя... – започва той.

Аз поклащам глава отрицателно, но той вдига ръка и ме спира.

– Млъкни! – казва. – Беатрис, ако го направя, мислиш ли, че ще намериш сили да ми

простиш?

Когато някой направи грешка спрямо теб, и двамата носите поравно теглото на тази

грешка – болката ви тежи поравно. В такъв случай прошката означава само едно – да

избереш да носиш цялата тежест сам, а не да обременяваш другия. Предателството на

Кейлъб е нещо, което и двамата носим, и откакто го извърши, всичко, което исках да

стори, е да поеме своя дял от теглото. Не мисля, че съм способна да нося вината му

съвсем сама – че съм достатъчно силна или достатъчно добра.

Но го гледам как върви напред към участта си и разбирам, че трябва да бъда

достатъчно силна и достатъчно добра, ако той ще се жертва за всички ни.

– Да – отговарям задавено. – Но това не е основателна причина да правиш такова

нещо.

– Имам изобилие от причини – казва той. – Ще го направя. Разбира се, ще го направя.