Предани [calibre 1.48.0]

се. Ако имах други родители – разумни родители, които не се ръководят от болката,

гнева и жаждата за отмъщение, – можеше и да стане. Може би биха се вслушали в сина

си. За съжаление, нямам други родители, а разполагам само с тези.

Разбира се, мога да направя нещо, ако искам да си ги върна. Малко серум на паметта

в сутрешното кафе или във водата на нощното шкафче и ще са нови хора с нов живот,

без никакви спомени за чудовищните си постъпки. Тогава ще трябва да им съобщи, че

имат син. Някой ще трябва да им каже името ми.

Това е същата техника, с която мислим да излекуваме Бюрото. Защо да не го направя

и с тях?

Вдигам очи към Кристина.

– Намери ми малко серум на паметта – казвам. – Докато ти, Питър и Амар търсите

семействата си, аз ще се погрижа за тях. Може би няма да имам време да намеря и

двамата, но и единият стига.

– Как ще тръгнеш сам? Какво ще кажем на другите?

– Трябва ми... Не знам. Трябва да предизвикаме някакво усложнение, някаква

ситуация, при която да се наложи да се разделим.

– Спукана гума? – предлага тя. – Нали ще пътуваме през нощта. Мога да кажа на

Амар, че искам да спрем, за да ида до тоалетна. И тогава да срежа гумата. После ще се

наложи някой, тоест ти да тръгнеш да търсиш друг камион.

Замислям се. Мога да кажа на Амар истината какво всъщност искаме да направим, но

това означава да се захвана да разплитам възел по възел всичките лъжи, които Бюрото

му е набило в главата. А нямаме време.

Ще е много по-бързо да го излъжа. Амар знае, че баща ми ме е научил как да паля

двигателя на кола само с жиците, без ключ. Бях още малко момче, когато се сдобих с

това умение. Няма да се усъмни, ако предложа да намеря кола.

– Мисля, че ще стане – съгласявам се.

– Добре. – Кристина обляга глава назад. – Значи наистина ще изтриеш паметта на един

от родителите си?

– Как се постъпва, когато родителите ти са зли? Набавяш си нови. Ако поне единият от

тях се освободи от целия товар на миналото, може би ще могат да постигнат съгласие и

да върнат мира.

Тя ме гледа намръщено няколко секунди, като че ли иска да ми каже нещо, но накрая

просто кимва.

ÃËÀÂÀ

×ÅÒÈÐÈÄÅÑÅÒ È ÏÚÐÂÀ

Òðèñ

Острата миризма на белина опарва ноздрите ми. Стоя опряна на стената до

парцала за миене на под в едно складово помещение в мазето. Едва сега започвам да

осъзнавам това, което току-що съобщих на всички – че който влезе в лабораторията за

оръжия, се нагърбва със самоубийствена мисия. Серумът на смъртта не може да бъде

спрян.

– Въпросът е – обажда се Матю – дали си заслужава да се жертва човешки живот за

това.

Намираме се в помещението, където Матю, Кейлъб и Кара работиха по новия серум,

преди планът ни да се промени. На масата пред Матю са разхвърляни колби, стъкленици,

листчета с надраскани набързо записки. Връвта, която съм свикнала да виждам на врата