Принцеса с часовников механизъм

подгизнали. От рамото на Уил течеше кръв, където един от тях беше

оставил дълбоки бразди с ноктите си. Болката беше великолепна. Той се

разсмя през кръвта и калта, стичащи се от лицето му, докато дъждът

отмиваше алената течност от острието на камата му.

— Пак — каза той и едва разпозна собствения си глас, неестествен,

дрезгав и смъртоносен. — Пак.

Един от върколаците се обърна и побягна. Уил отново се разсмя и

пристъпи към последния от нападателите си, който стоеше като вцепенен,

вдигнал ръце с хищни нокти... дали в израз на храброст, или на ужас,

младият мъж не беше сигурен и не се интересуваше. Един силен удар с

тласък напред и щеше да премине през сухожилия и кости и да потъне в

сърцето...

— Спрете! — Разнеслият се глас беше суров, заповеднически, познат.

Уил извърна поглед настрани. Прегърбил рамене, за да се предпази от

дъжда, Улси Скот крачеше през двора. — Заповядвам и на двама ви да

престанете незабавно!

Върколакът веднага отпусна ръце, хищните му нокти изчезнаха и той

наведе глава — класически жест на подчинение.

— Господарю...

Клокочещ гняв се разля във вените на Уил, изличавайки всяка следа

от разум и трезва мисъл, и оставяйки единствено ярост. Той посегна и

като издърпа върколака към себе си, го стисна за врата и опря острието в

гърлото му. Улси, който вече беше само на няколко крачки от тях, се

закова на място. Зелените му очи мятаха искри.

— Само още една стъпка — заяви Уил — и ще прережа гърлото на

малкото ти вълче.

— Казах да престанете — рече Улси с равен глас. Както винаги беше

облечен в добре ушит костюм, върху който носеше брокатено палто,

макар че сега всичко беше доволно подгизнало от дъжда. Русата му коса,

залепнала по челото и шията, бе изгубила цвета си от водата. — И

двамата.

— Само че аз не съм длъжен да те слушам! — изкрещя Уил. — Аз

печелех. Печелех! — Погледът му обходи пръснатите из двора тела на

тримата вълци, с които се беше бил: двама от тях — в безсъзнание,

третият — мъртъв. — Глутницата ти ме нападна, без да съм ги

предизвикал. Нарушиха Съглашението. Аз просто се защитавах. Те

нарушиха Закона! — Гласът му се извиси, остър и неузнаваем. — Кръвта

им ми се полага и смятам да я получа!

— Да, да, ведра с кръв — каза Улси. — И ако си я вземеш, какво ще

правиш с нея? Изобщо не те е грижа за този тип. Пусни го да си върви.

— Не.

— Поне го пусни, за да може да се бие.

Уил се поколеба, а после пусна върколака, който се обърна към

главатаря на глутницата, видимо ужасен. Улси щракна с пръсти.

— Бягай, Конрад — заповяда той. — Бързо. Веднага.

Върколакът не чака втора подкана — втурна се скорострелно и много

скоро изчезна зад конюшнята. Уил се обърна към Улси с ехидна усмивка.

— Значи всички от глутницата ти са страхливци? — рече той. —

Петима срещу един ловец на сенки. Така ли го правите?