Принцеса с часовников механизъм

— Не съм им казвал да те нападат. Те са млади, глупави и буйни. И

половината им глутница беше избита от Мортмейн. За което обвиняват

нефилимите. — Улси се приближи още малко и очите му обходиха Уил,

студени като зелен лед. — Да разбирам ли, че парабатаят ти е мъртъв —

добави той с шокираща нехайност.

Уил изобщо не беше готов да чуе тези думи, никога нямаше да бъде

готов. За миг битката беше прочистила главата му от болката, но сега тя

заплашваше да се завърне, всепоглъщаща и ужасяваща. Той ахна задавено,

сякаш Улси го беше ударил, и неволно отстъпи назад.

— И заради това ти се опита да намериш смъртта си, така ли,

нефилимско момче? Това ли се случи?

Уил отметна мократа коса от лицето си и погледна Улси с омраза.

— Може би.

— Така ли възнамеряваш да почетеш паметта му?

— Какво значение има? — каза Уил. — Той е мъртъв. Никога няма да

узнае какво правя или не правя.

— Моят брат е мъртъв — заяви Улси. — А аз все още се мъча да

изпълня желанията му, да продължа Претор Лупус в негова памет и да

живея така, както той би искал от мен. Мислиш ли, че щеше да ме откриеш

в място като това, където се храня с помия, наливам се с оцет и затънал в

кал до колене, гледам как някакъв отегчителен ловец на сенки унищожава

още от членовете на бездруго оредялата ми глутница, ако не служех на по-

висша цел от собствените си желания и скърби? Също като теб, ловецо на

сенки. Също като теб.

— О, господи! — Камата се изплъзна от ръката на Уил и тупна в калта