Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
- Разбира се.
- Иди там и остани, докато се свържа с теб. - Емили си мислеше за всички потенциални начини, по които хората на Съвета можеше да се опитат да го открият. - Вземи колата на някой колега. Положително са наясно каква е твоята. Остави мобилния вкъщи - не го вземай дори изключен. Когато е безопасно, ще изпратя някой да те вземе. Не използвам кредитните си карти. Нищо. Просто иди там и ме чакай.
Майкъл се поколеба за миг.
- Добре, Ем. Ще отида. А ти къде отиваш? В Оксфорд ли се връщаш?
Емили направи пауза. Когато проговори, гласът й беше изпълнен с решителност, но отговорът й беше преднамерено неопределен:
- Трябва пак да отида да видя един нов приятел.
Две минути след като приключи разговора си с Майкъл с най-твърдото „Обичам те“, което бе изричала някога, Емили стоеше на бордюра на улица „Терсане“ - едни от малкото пътища, които извеждаха от Галата - с протсч ната ръка, за да спре такси.
„Има още нещо, което Атанасий не ми каза - размит ляваше тя. - Разказа ми старото, за миналото. Но има и нещо ново, нещо повече, което трябва да разбера.“
Поначало не беше очаквала разказът на египтянина за библиотеката, Обществото и историята му да е пълен, но сега, когато разполагаше с последното късче, оставено от Арно, усещаше, че трябва да изясни съдържанието му с единствения човек, който може би знаеше отговора.
Спря първото такси, което се приближи, отвори вратата и се свлече на оръфаната задна седалка.
- Закарайте ме на летището - каза тя и отново затвори очи, за да смекчи пулсирането в главата си. - Цялата турска валута в портмонето ми е ваша, ако стигнем бързо.
След час и половина бе хванала директния полет от 00.30 часа за Александрия. Щеше да пристигне в Египет в 02.30 часа. Но докато летеше, си спомни, че Майкъл не беше единственият човек, когото нападателят й бе заплашил с последния си гневен монолог. Беше заявил, че Атанасий също ще се прости е живота. Емили можеше единствено да се надява да не закъснее и да успее да го предупреди.
ГЛАВА 95
Александрия, Египет - 23.46 ч.
Двамата Приятели се движеха в отработен унисон по тъмните коридори. Макар че никой от тях не беше от средите на военните, работеха и вървяха така, сякаш бяха, но с чувство, което не би изпитал никой войник в редова армия. Действията им винаги бяха лични Те служеха на Съвета - единствения истински орган на действителна власт и могъщество на този свят. Съвет, който от векове се опитваше да се сдобие с влияние, с контрол, не само с библиотеката и с огромните й ресурси, а с позиция на влияние, която щеше да им позволи да използват тези ресурси по начин, по който би ги употребил един истински мъж. За управление. За завладяване.
Тази нощ щяха да подпомогнат постигането на целта по начин, който Приятелите познаваха добре и към изпъл нението на който бе насочена уникалната им експертна област. Много хора биха сметнали работата им за тъмна, дори нездрава. Но за двамата мъже тя беше свещена и благородна.
Библиотека Александрина беше затворена и почти тъмна с изключение на осветлението на сигурността. Но двамата мъже знаеха къде точно да отидат и с лекота бяха слезли в подземните коридори. Атанасий Антун бе останал да работи през нощта, а това означаваше, че е на затворено.
Когато стигнаха пред кабинета му, и двамата спряха. Първият посегна към облата дръжка на вратата и я опита. Вратата дори не беше заключена. Какъв жалък глупак!
Вторият Приятел извади глока си и зареди куршумите. След миг първият отвори вратата със замах. Двамата мъже се втурнаха в малкия кабинет. В очите им пламтеше жажда за кръв.
ГЛАВА 96
23.58 ч.
Атанасий тичаше по дългия неосветен коридор и се молеше фактът, че познава плана на библиотеката, да му осигури предимство. Двамата мъже се опитваха да се движат безшумно, но той бе чул приближаването им. През нощта и най-леките стъпки ясно отекваха в пустия подземен етаж. Знаеше, че идват, и беше наясно, че не са дошли да говорят. Борейки се с нервните потръпвания на скочилия адреналин, беше свалил обувките си и бе тръгнал в тъм-нината по чорапи.
- Копелето го няма! - чу Антун вика зад себе си. Преследвачите му бяха намерили кабинета празен и се бяха отказали от всякакъв опит да се прикриват.
- Тръгвай след него! - беше следващият вик.
Атанасий зави зад един ъгъл и слезе по малко стълбище на второто подземно ниво. Осветлението на изхода за аварийни случаи хвърляше блед зелен отблясък, но той бягаше толкова бързо, колкото можеха да го носят краката му. Зад него стъпките на преследвачите му отекваха по бетонния под, все по-шумно и по- шумно в подземния комплекс.