Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Атанасий стигна до края на главния коридор на Б - ниво и се опита да отвори една от вратите на кабинетите, но беше заключена. Кръвното му се повиши. Отстъпи заднишком към стълбището и изпробва следващата врата. Тя се отвори. Тихо я затвори след себе си и позволи на очите си да се приспособят към почти абсолютния мрак, а после заобиколи нещо, което приличаше на маса, в центъра на стаята и отиде в най- отдалечения ъгъл. Там приклекна, като си поемаше дъх дълбоко, бавно и възможно най-тихо. Пулсът му сякаш биеше с всичка сила.
Кънтящите стъпки в коридора продължаваха. От време на време сменяха посоката си - в един момент бяха по- високи и по-отблизо, а в следващия по-тихи и по-далечни. И тогава, най-накрая, сякаш заглъхнаха и всичко утихна. Възцари се продължителна тишина. Атанасий въздъхна бавно и облекчено. Когото и да е изпратил Съветът да го намери, не го откри в импровизираното му скривалище.
Той изчака още един дълъг миг, за да се увери, че наистина са си отишли, а после най-накрая почувства прилив на увереност и се надигна от приклекналото си положение. Насили се да преглътне, за да прогони от устата си металния вкус на страх.
След секунди вратата на стаичката се отвори с трясък и в очите му се забиха ярките лъчи на две фенерчета. Преди да осъзнае напълно какво вижда, Приятелят с пистолета преодоля дължината на кабинета с един-единствен скок, сграбчи го за косата и отметна главата му назад. Пъхна в зейналата му уста тъпото дуло на оръжието и го тикна дълбоко в гърлото му.
- Моля, не вдигайте шум - каза спокойно вторият мъж и включи основното осветление на стаята.
Атанасий почувства как се задейства рефлексът му за гадене, докато се давеше от пистолета.
- Доктор Атанасий Антун. Отдавна ви търсим - продължи Приятелят. - И ето най- после сме заедно.
Той кимна на партньора си, който извади дулото от устата на Атанасий, стисна още по-силно косата на Библиотекаря и енергично го блъсна в ъгъла на стаята. Тялото на Атанасий се удари в шкаф за документи и той се свлече безпомощно на пода. Първият Приятел нехайно се настани на стол наблизо и го завъртя, за да погледне Атанасий в лицето.
- Като се имат предвид някои разговори, които наскоро сте провели с жена на име Емили Уес - продължи той, - се налага да осъществим... откровена дискусия, става ли?
Атанасий го гледаше ужасен.
- Но тази обстановка - продължи Приятелят. - Толкова е безлична, не мислите ли? Ей сега ще накарам колегата си да ви придружи обратно до кабинета ви и там ние двамата е вас ще си спретнем конструктивен разговор.
По лицето му се четеше садистично очакване.
- Но преди това - продължи той - мисля, че е важно да разберете какво точно е мястото ви в отношенията ни. Предлагам да започнем, като определим някои условия за дискусията.
Той протегна ръка и неговият партньор му подаде глока. Спокойно и без колебание първият Приятел го насочи към Атанасий и изстреля патрон право в торса му. Силата на изстрела накара тялото на Атанасий пак да се блъсне и шкафа за документи. Очите му се разшириха от панически страх.
Приятелят спокойно върна пистолета на партньора си.
- Моите условия са следните - каза той и погледна надолу към Атанасий, докато кръвта течеше от раната. Съдействайте ни и адът, който ви предстои, може да се посъкрати.
СЪБОТА
ГЛАВА 97
Оксфорд, Англия - 07.45 ч. по Гринуич
Колата на Секретаря зави по Броуд Стрийт в Оксфорд и излезе на перпендикулярната Кат Стрийт, която минаваше покрай старата Бодлиева библиотека. Огромната квадратна сграда е централна точка на университета, както и негово действащо сърце. В нея се помещават читални за студенти в бакалавърски и аспирантски програми, както и прочутата колекция „Дюк Хъмфри“, безценната съкровищница на Оксфорд от редки и старинни книги, ръкописи и други литературни артефакти. Подчертано различната в архитектурно отношение зала „Божествените училища“ е свързана с нея - стърчи от едната й страна като странен готически израстък.
Улиците вече бяха задръстени от сутрешни тълпи. Студентите още си бяха в леглата за традиционната мързелива съботна сутрин, но в градчето все пак кипеше оживена дейност. Продавачите по Броуд Стрийт хвалеха стоката си - най- вече обикновени дрънкулки с логото на Оксфорд или емблеми на различни колежи - на туристите, дошли от цял свят, за да видят „кулите на мечтите“ на един от най-великите дворци на учението в цял свят. По тротоарите се бяха скупчили групички туристи, а по камъните и червената настилка минаваха ванове за доставка, за да заредят магазините за през уикенда.