Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Подсказките, които й беше оставял Холмстравд по време на цялото пътуване, я бяха убедили да не отхвърля нито едно измерение на тази последна нишка. Ако нещо я безпокоеше, това беше някакъв знак - знак, че Арно е скрил в тази подсказка нещо друго. Нещо, което Емили все още не бе разгадала.
Тя се подпря на контейнер с кутии, изхвърлени от близък магазин, и затвори очи. Нуждата да се махне от тази отдалечена уличка и да отиде на някое по-оживено място беше възпрепятствана от болка, която почти й пречеше да се движи. Тя задиша по-бавно, за да овладее болката, и остави съзнанието си да се върне към всичко, което знаеше за Арно Хомлстранд - всичко, което някога беше чувала за работата и наследството на великия професор, всичко, което беше чувала от устата му.
Което беше чувала от устата му.
Вниманието й се насочи именно в тази посока. Странната нишка не съответстваше на не що, което беше чувала Арно да казва.
„Какво е казвал Арно?“ - помисли си.
Най- после въпросът събуди спомен: спомена за първите думи, които беше чула от устата на Арно Хомлстрацд, думите, отбелязали началото на встъпителната му лекция в колежа „Карлтън“.
Знанието не е кръгообразно. Кръгообразно е невежеството. Знанието е застанало в средата на старото, но винаги сочи към новото.
Оплакванията на професора на тази тема постоянно се връщаха към един и същ мотив: истината не действа в кръгове. Кръгообразното движение е измама. А сега, като я насочваше обратно към университетския град Оксфорд, последната му нишка описваше такъв безсмислен, банален кръг - точно това, към което бе изразил такова публично, устно презрение.
Не, Арно Холмстравд никога не би подготвил такова заключение.
С абсолютна яснота Емили ненадейно се почувства сигурна в един факт така, както в нищо досега. Александрийската библиотека не е в Оксфорд.
ГЛАВА 94
22.25 ч.
Двайсет минути по-късно в Чикаго телефонът на Майкъл започна да звъни Емили беше сменила унищоженото си блекбъри с евтин мобилен телефон, купен от уличен търговец. Знаеше наизуст единствения номер, който й трябваше в момента. Въведе дългата поредица от цифри, натисна бутона за набиране и вдигна телефона до ухото си. Само след две иззвънявания Майкъл Торънс вдигна от другата страна на света.
- Аз съм - каза тя веднага щом се свърза.
- Ем!
Въодушевлението, с което я поздрави годеникът й, беше като балсам за нейните рани. Беше се свързала, бяха живи и имаше сили да го предупреди.
- Майкъл, трябва веднага да се махнеш оттам - каза тя, като пропусна обичайните им поздрави. Нямаше време да му обяснява подробностите.
- Какви ги говориш, Ем? Добре ли си?
- Майк, просто ми се довери, моля те. Трябва да се махнеш. В опасност си. Помниш ли мъжете, които са дошли да те разпитват?
Пулсът на Майкъл започна да се ускорява, подбуден от неочакваната настойчивост в гласа на Емили.
- Помня ги, разбира се.
- Ще се върнат, Майки, и този път няма да задават въпроси. Трябва да се махнеш, да отидеш на някое сигурно място.
- Емили, защо им е да се връщат за мен? - Майкъл стоеше застинал насред апартамента си с телефон в ръка, изпълнен с отчаяно желание да разбере причината за умолителния тон на годеницата си.
- Защото си свързан с мен. А знаят, че аз мога да ги разоблича. Затова си изложен... на
риск.
Майкъл се опита да открие смисъл в думите на Емили.
- Това има ли нещо общо с падението на президента? - Медиите в цяла Америка вече предричаха края на режима му. „Предстоящ импийчмънт“ беше ключовата фраза на деня. Майкъл си спомни смразяващия интерес на мъжете, които го разпитваха, към политическите връзки на Емили
- Има всичко общо с него. Както и с библиотеката. И с Обществото и Съвета. Всичко е свързано - отговори тя и накратко му нахвърля събитията от последните няколко часа.
Майкъл прие новината със забележително самообладание, като постоянно я питаше дали е добре - „Имам предвид, наистина добре“, - но с изключение на това я оставяше да говори, без да я прекъсва.
- Просто трябва да тръгваш, Майки - помоли го тя. „Моля те, разбери!“ - мислеше си отчаяно.
- Къде да отида? - Майкъл вече беше приел инструкциите на Емили и умът му бързо набелязваше възможностите. - Мога да отида в...
- Недей - прекъсна го Емили. - Не го казвай гласно. Те почти със сигурност ни подслушват. Спомняш ли си къде прекарахме първия си уикенд, след като се премести в Илинойс?
През първия уикенд след началото на стажа му в Чикаго двамата бяха отишли на къмпинг близо до живописния парк „Старвед Рок Стейт“ Бягството им от града беше не -вероятно романтично и тя знаеше, че Майкъл ще се сети.