Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Без да чака отговор, Юън приключи разговора.
Джейсън отново погледна към тялото на Емили. Гърдите на сгърчената жена бавно се надигаха и спускаха. Остана разочарован, че няма да може да зърне израза в очите й, докато умира - да види осъзнаването, че не може да направи нищо, че всичко ще свърши. Удовлетворителните мигове щяха да се паднат на друг, но Джейсън бе наясно, че не бива да си позволява да се съсредоточи върху гази малка загуба. Това, на което щеше да стане свидетел, това, в което щеше да участва, беше неизмеримо по-велико. Вековната работа на Съвета най-накрая щеше да се увенчае с успех. Силата, с която щяха да се сдобият, мощта, с която щяха да разполагат, след като библиотеката стане тяхна, щеше да е безгранична. Да разполагат с подобни ресурси по свое желание, със свой човек в Овалния кабинет и заобиколен от други членове на Съвета в администрацията - това щеше да е зората на най-славната епоха в историята на Съвета.
Той извади от задния си джоб чифт белезници, завлече тялото на Емили отстрани на уличката и закопча лявата й ръка за водосточна тръба. Александрийският екип щеше да довърши Антун и тогава партньорите му тук, в Истанбул, щяха да дойдат за нея.
- Време е да тръгваме - изръмжа той и вдигна поглед от тялото.
Другият мъж кимна и двамата Приятели оставиха съдбата на Емили в ръцете на местния
екни
От славата им ги деляха броени часове.
ГЛАВА 92
Четирийсет и пет минути по -късно - Ню Йорк Сити,
15.30 ч. местно време (22.30 ч. в Истанбул)
Юън Уестърбърг седеше в колата си. Колкото и бързо да караше неговият шофьор -точно според инструкциите му, - нямаше да стигне до частното летище до нюйоркското „Джон Ф. Кенеди“ достатьчно бързо, за да задоволи очакването в гърдите си. За Секретаря на Съвета времето бе започнало да тече непоносимо бавно.
През четирийсет и петте минути, изминали от последния доклад на Приятелите от Истанбул, когато му изпратиха кристалноясен образ на последната нишка на Емили Уес, потвърждаваща информацията на самия Съвет, бяха направени необходимите приготовления. Всички съветници на Секретаря бяха потвърдили това, което Юън вече знаеше: информацията сочи към церемониална сграда в Оксфорд, Англия. Вече бяха събрали пълни подробности за историята, архитектурата, плана и важните характеристики на Божествените училища и Юън щеше да ги получи веднага щом се качеше на борда. Хората му щяха да проучат всеки факт и всеки детайл на сградата, за да са готови за неговото пристигане.
Дори и в момента екип в Лондон се подготвяше за това пристигане, а втори, в Оксфорд, извършваше необходимите процедури там. Организацията му винаги течеше ефективно и гладко. Разполагаха с прецизно обучени кадри, а събитията, които им предстояха, бяха същите, за които Съветът работеше от самото си създаване преди толкова векове.
Цялата история водеше към този миг.
Джейсън и партньорът му вече бяха на път към „Хийтроу“, а хората на Юън зареждаха неговия самолет с гориво и го подготвяха за непредвиден полет. Не се притесняваше, че пропуска прозореца за планирани излитания. С достатъчно власт и влияние човек можеше да накара всяко управление да наруши правилата си, а вече им се бе случвало да отстояват своето при сблъсъци с Авиационната администрация. Освен това е основният финансов съветник на вицепрезидента и това му предоставяше допълнителни привилегии. Самолетът щеше да излети в мига, в който и той, и Юън са готови.
И тогава двата най-големи триумфа в историята на Съвета щяха да се състоят само часове един след друг. В събота сутринта щеше да овладее библиотеката, а в неделя щеше да поеме президентския пост на Америка. Нямаше да седи на прочутия стол „Гънлок“ зад бюрото „Резолют“, разбира се, но това никога не е влизало в плана. Зад бюрото щеше да седне член на Съвета, а позицията на самия Юън щеше да е още по-силна, защото нямаше да е директно под светлината на прожекторите. Щеше да разполага със знания и резултати от разузнаване, трупани хилядолетия и днес по-актуални и по-обширни от всичко, което бяха събирали в миналото или щяха да съберат в бъдеще институциите на всички правителства. Щеше да разполага и с най-голямата изпълнителна власт в историята на света. Всичко и всички щяха да бъдат под негов контрол.