Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Хората на Юън бяха уредили да затворят и отцепят целия комплекс „Бодли“ за пристигането им. Сега Секретарят изпита удоволствие, когато погледна през прозореца и съгледа бариерата в червено и бяло, издигната край входа пред оградения двор. Бариерите бяха отрупани с надписи, които смело заявяваха, че старинните сгради са „Затворени поради спешни ремонтни работи“. Изфабрикувана история за изтичане на газ в една от сградите, измислен проблем с електричеството в друга, и хората на Юън не срещнаха никакви пречки в затварянето на комплекса за целия ден.
Изпита наслада от факта, че притежава такава власт. „Власт, която скоро ще стане чувствително по-голяма.“
За миг мислите му се върнаха към детството, когато неговият баща, тогавашният агресивен Секретар на Съвета, започна да му насажда мисълта за силата на позицията, която един ден щеше да заеме. Уилям Уестърбърг III, когото Юън винаги бе наричал просто „сър“, го беше накарал да седне на дървено столче в ъгъла на неговия домашен кабинет с изричното указание да гледа и слуша, но да не издава звук. Той наблюдаваше с интерес, омагьосан от силата, с която разполагаше баща му - и цялото му семейство, - докато Уилям осъществи поредица от телефонни обаждания, с които заповяда на екип агенти на ФБР да освободят човек, когото не искаше да остави във властта на Бюрото. Бяха арестували един от неговите Приятели по средата на операция и така бяха предизвикали недоволството на бащата на Юън. Само след няколко секунди и изненадващо малко думи, изречени в слушалката над чашка скъп скоч, ФБР се преклони пред неговите желания. Юън остана в стаята с баща си, докато доведоха освободения Приятел да докладва. Баща му му се скара, че се е оставил да го заловят, и го изпрати да си върви с нареждането да елиминира агентите на ФБР, замесени в освобождаването му, така че никой никога да не може да намери нишки, показващи, че е замесен.
Срещата показа на Юън какво е властта и оттогава той заживя с копнеж за нея. Тя беше негово рождено право, но и негов план: да придобива все повече власт с всяко свое действие. Всеки път когато успяваше да го постигне, си спомняше за онова първо преживяване. Знаеше, че баща му щеше да се гордее.
Колата спря. Юън слезе и незабавно се запъти към портата на стария комплекс „Бодли“. Вратата беше голяма, дървена и нарушаваше равната каменна повърхност на източната стена, покрита с ярко оцветени емблеми на някои от най-старите колежи в Оксфорд. Самата врата беше един от най-фотографираните елементи на сградата, но днес Секретарят не се интересуваше от това. Мина през нея, без дори да погледне настрани.
Придружен от хората си, той измина прохода под арката и се озова в централния двор на комплекса, открит и настлан с калдъръм, заобиколен от крилата на самата библиотека. Точно срещу тях се намираше главният вход към самата сграда: остъклен проход в ядрото на знания на проч утия униве рс итет.
Заобиколен от хората си, Юън прекоси малкото пространство, мина покрай поставената на видно място статуя на Томас Бодли, основателя на библиотеката, и стигна до входа. Когато влезе през стъклените врати, впери поглед право пред себе си, към отсрещната страна на малкото фоайе, където се намираха старинните им дървени съответствия. От лявата му страна беше входът за читатели към крилата с читалните; от дясната имаше магазин за сувенири с безобразно скъпи артикули, щамповани с изображения на библиотеката.
Точно пред него две масивни дървени врати бележеха входа към Божествените училища.
- Отворете ги - заповяда той на хората си.
Мъж в сив костюм ги дръпна бавно, за да противодейства на огромната им тежест, и ги раздели. Още преди да са се отворили докрай, Юън и придружаващите го влязоха в залата.
ГЛАВА 98
По същото време, Александрия, Египет - 09. 45 ч.
(07.45 ч. по Гринуич)
След като пристигна в Александрия в малките часове на нощта, Емили се видя принудена да прекара няколко часа в сън в чакалнята на летището, защото не успя да се свърже с Атанасий по телефона. В обществения указател беше даден единствено номерът в неговия кабинет, а той нямаше да отвори преди нормално време сутринта. „Стига само да работи в събота“ - помисли си Емили. Атанасий Антун й беше направил впечатление на човек, който работи всеки ден и не променя навиците си през уикенда.