Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
Остана неподвижен, оставяйки я да направи това, което искаше. Отвърна на целувката й, само колкото да й даде да разбере, че не е обиден, нито отблъснат. Изглежда бе постъпил правилно, защото тя се успокои и отново отстъпи от него, но лявата й ръка остана на рамото му. Шоу я задържа за лакътя, като не откъсваше очи от нея. Тя явно очакваше да й каже нещо.
— Всичко ще се оправи — промълви той.
— Защо? Кажи ми!
За миг Шоу си помисли, че трябва да й покаже колко уверен е, че Арчи ще бъде озаптен. Колко сигурен е, че мюсюлманите или ченгетата скоро ще го хванат. Знаеше, че думите му можеха да прозвучат съвсем убедително при толкова много сила, съсредоточена срещу Арчи, но дълбоко в себе си осъзнаваше, че това би било лъжа. Разбираше, че Арчи Рейнолдс вече се е обрекъл на съдбата си. Арчи Рейнолдс знаеше, че е загубил „Ню Лотс“. Арчи Рейнолдс знаеше, че скоро ще умре, и поради това разполагаше с едно предимство, с което всеки терорист разполага срещу превъзхождащите го по численост сили. Смъртта вече не можеше да бъде пречка за него и докато се носеше към неизбежния си край, без да се страхува за живота си, Арчи Рейнолдс можеше да причини ужасни беди на всички тях.
Не искаше да я лъже. Но не можеше и да й каже ужасяващата истина. Не искаше да я признае дори пред себе си.
— Снощи се натъкнах на Арчи, но ми избяга. Може да е ранен, може и да не е. Но той вече бяга, Джъстин. Не може да продължи по този начин дълго. Не може. Не и след всичко, което се случи. Така или иначе той е обречен — да умре или да прекара остатъка от живота си в затвора.
— Надявам се всичко да приключи благополучно. Затова те помолих да дойдеш. Не мога да говоря с другите ченгета. Всичко, което те правят, всичко, което ми казват, е заради това, което представлявам аз. Не мога да им се доверя. Имам нужда от теб. Имам нужда да се доверя на някого.
— Можеш да ми се довериш.
— Не го използвай срещу мен.
— Разбира се, че няма.
— И не използвай другото срещу мен.
— Кое?
— Това, което направих преди малко.
— Защо да го използвам срещу теб?
— Защото…
Джъстин се поколеба дали да продължи. Шоу я попита нежно:
— Нима бих могъл да го използвам срещу теб?
— Не знам. Не би било редно.
— Защо?
— Защото не може да…
— Да бъде нещо повече от един миг?
— Да.
— Все пак е чест.
Меките й кафяви очи се разшириха за миг и тя като че ли отново щеше да се разплаче. После отново пристъпи напред и го целуна. Този път леко. По бузата.
— Благодаря ти — промълви.
— Няма защо.
От устните й се отрони дълга въздишка. Тя се усмихна леко и каза:
— А ти продължаваш да се държиш както подобава.
— По-лесно е с подобаваща жена.
— Е?
— Да. Е?
Тя замълча за миг.
— Добре. Аз съм по-добре.
— Хубаво.
Джъстин погали бузата на Шоу и каза:
— Бодеш!
— Нямах време да се бръсна.
Шоу докосна брадичката й там, където брадата му я беше одраскала. Тя не се възпротиви. Изглежда й хареса.
— Съжалявам.
— Недей.
Тя се върна до бюрото си, наметна сако и взе чантичката си.
— Радвам се, че ти се обадих. Мога да ти се обаждам, нали?
— Абсолютно.
— Даде ми добър съвет. Тази нощ няма да съм от полза на никого тук. Ще се прибера да поспя малко и ще се заема с това безумие утре. По-добре през деня, отколкото сега.
— Точно така.
Шоу я изведе от кабинета и я предаде на охраната й. Третият детектив се беше върнал. Тримата мъже станаха, когато тя излезе в приемната. Начинът, по който обкръжиха Джъстин, и поведението им подсказаха на Шоу, че не е нужно да им напомня, че трябва да внимават.
Джъстин отново се беше превърнала в Джъстин Бъртън.
— Да тръгваме — каза тя на детективите.