Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
Виждаме го как се провира през множеството.
РОБИ: Довлечи си задника тук! Хора, направете му път! Момчето ми…
ХАЧ: Достатъчно! Млъквай, Роби!
РОБИ: Не ми казвай да млъквам, тлъстако! Не си ти тоя, дето командва тук!
Двамата мъже стоят един срещу друг, всеки с изпаднало в несвяст дете на ръце — и са готови да се хвърлят един срещу друг.
МАЙК: Млъквайте! И двамата! Роби, не мисля, че Дон е в непосредствена опасност. Нито пък Пипа или Ралфи, или който и да е от тях.
Урсула през цялото това време е стояла приведена над Сали. Сега Моли ѝ шепне нещо в ухото и Урсула се изправя.
МЕРИ ХОУПУЕЛ: Значи… не са мъртви, така ли?
Вече всички островни жители са се успокоили и лицата им са озарени от пламъка на надеждата. Анди притиска сина си Хари в обятията си, а до него стои Джил. Недалече от тях Джак люлее Бъстър, а изтерзаната, побеляла Анджи обсипва лицето на момченцето с целувки и шепне нежно в ухото му.
АНДИ: Мисля, че… спи.
УРСУЛА: Това не е сън. Ако бяха заспали, щяхме да можем да ги събудим.
ФЪРД (вече е успял да се провре сред хората): Тогава какво всъщност става?
МАЙК: Нямам никаква представа.
Той свежда поглед към безметежното лице на Ралфи, сякаш се опитва да разчете какво се случва по затворените очи на сина си. Камерата проследява погледа му към лицето на Ралфи — от среден план към близък план и от близък план към екстремно близък план.
ТОЗИ КАДЪР БАВНО ПРЕЛИВА В:
54 ЕКСТ. СИНЬО НЕБЕ, БЕЛИ ОБЛАЦИ — ДЕН.
Небето над острова е лазурносиньо — такова, каквото можем да видим само от самолет. Намираме се на шест хиляди и петстотин метра над земята. На около триста метра под нас се шири пухкав килим от облаци; виждат се белите им нишки, които се губят в синевата. Да, тук всичко е покой и слънчева светлина. А някъде долу, далече под нас, Бурята на века продължава да бушува.
Под килима от облаци се забелязва някакъв смътен силует, наподобяващ латинската буква „V“. Сякаш наблюдаваме подводница, пореща водата под повърхността на океана, или самолет, изтръгващ се от кордона на гъстите облаци. И като се има предвид гледната ни точка, навярно бихте заложили на самолета… но ще сгрешите.
V-образната форма се надига над облаците. Тогава виждаме, че на острието на клина се намира Линож, който носи обичайната си шапка, полушуба, сини дънки и жълти ръкавици. Пред него като пътеводна звезда се носи бастунът. Линож е разперил ръцете си леко встрани от тялото. Пипа Хачър се държи за едната, а Ралфи Андерсън — за другата. За техните ръце съответно се държат Хайди и Бъстър; по-нататък по веригата са Сали и Дон, а накрая — Хари и малкият Франк Брайт. Вятърът развява косите им и ги отмята от челата. Дрехите им плющят във въздуха. Всички деца изглеждат неимоверно, невероятно щастливи.
ЛИНОЖ (обръща глава назад): Забавлявате ли се, деца?
ДЕЦАТА (едно през друго): Да… Аха… Яко… Супер е!
55 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Очите му са черни, нашарени от завихрящи се алени нишки. Когато се усмихва, отново зърваме дългите му остри зъби. Сянката на бастуна пада върху лицето му и прилича на грозен белег. Децата си мислят, че летят с приказен свой приятел; ние обаче знаем истината — те са в ноктите на страшно чудовище.
ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ВТОРО ДЕЙСТВИЕ.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
56 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — НОЩ.
Сградата на кметството едва се вижда сред виелицата. Само в няколко прозореца все още блещукат храбри светлинки.
57 ЕКСТ. НАВЕСЪТ НА ГЕНЕРАТОРА ЗАД СГРАДАТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.
Навесът е почти погребан под снега, но ръмженето на двигателя не може да се сбърка с нищо. Тогава генераторът се закашля… дави се…
58 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — НОЩ.
Мъждукащите светлинки в прозорците на кметството примигват. Гаснат и отново светват.
59 ИНТ. КУХНЯТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.