Опасно наследство
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Димитрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно наследство». Краткое содержание книги:
Видя хеликоптера да обръща и да завива обратно към него. Предположи, че някъде наблизо може да има военно летище, но не си спомняше за такова от времето, когато беше в армията. Минута по-късно чу шума от перките — хеликоптерът прелетя напряко през шосето, беше се спуснал много ниско. Адам стисна кормилото толкова силно, че чак кокалчетата на ръцете му побеляха, тъй като през ума му мина една невъзможна мисъл. През това време хеликоптерът пак изви назад и този път полетя право срещу него.
Адам вдигна стъклото на колата, сви се над кормилото и се вгледа в небето. Можа да различи три силуета в кабината. Удари с юмрук кормилото, защото осъзна колко лесно е било за тях да проследят колата, записана на името на така добре познатия им човек.
Представи си триумфалната усмивка на Романов, докато хеликоптерът кръжеше отгоре.
Пред очите на Адам неочаквано изникна един пътен знак и той зави към някакво село на име Фльорвил. Вдигна деветдесет километра в час и малката кола заподскача по тесния селски път.
Хеликоптерът също зави надясно и започна да го следва.
Адам зави рязко вляво и едва избегна сблъсъка с един трактор, който излизаше от някаква току-що изорана нива. После обърна и се отправи обратно към шосето за Булон, като се мъчеше отчаяно да реши какво да предприеме. Всеки път, когато погледнеше нагоре, виждаше хеликоптера. Чувстваше се като марионетка, движена от кукловода — Романов.
Един пътен знак указваше за предстоящ нисък тунел, но Адам се отказа от мелодраматичната възможност да опита да ги принуди да катастрофират: нямаше нужда да му се напомня, че всъщност той е новакът. Тунелът беше дълъг шестдесетина метра, доста широк, но нисък, не би могъл да мине двуетажен автобус.
За миг Адам се почувства в безопасност. Натисна рязко спирачките на малкия ситроен и спря на около тридесет метра преди края на тунела. Колата почти одраска стената. Той включи фаровете и те блеснаха в тъмнината. В продължение на няколко секунди наблюдаваше как приближаващите коли намаляват скоростта, преди да се разминат с него на безопасно разстояние.
После изскочи от колата, хукна към края на тунела и се залепи до стената. Хеликоптерът бе продължил напред, но вече се връщаше, насочваше се точно към тунела. Адам го наблюдаваше как прелита над главата му и след минути пак се връща обратно.
Докато чакаше, откъм колата се появиха двама автостопаджии — приказваха си безгрижно, без да имат представа за неговите затруднения.
Той погледна отчаяно двамата млади мъже и извика:
— На стоп ли сте, момчета?
— Да — отвърнаха те почти едновременно.
Адам залитайки пресече шосето и отиде при тях.
— Добре ли сте? — попита единият, но не можа да види кой точно в тъмнината.
— Не, не съм — простичко обясни Адам. — Изпих малко повече вино на обед, а шосето е тъпкано с полиция заради колоездачното надбягване. Със сигурност ще ме хванат, ако продължа. Някой от вас може ли да кара кола?
— У мен е само канадската ми книжка — каза по-високият от младежите. — И освен това ние сме тръгнали за Париж, а колата ви е спряла в обратна посока.
— Колата е на „Херц — коли под наем“ — обясни Адам. — Взех я тази сутрин и трябва да я върна до седем вечерта. Но няма да успея в сегашното си положение.
Двамата младежи го погледнаха с недоверие.
— Ще ви дам сто франка, ако я върнете вместо мен. Разбирате, че не мога да си позволя да загубя книжката си, аз съм търговски пътник — обясни Адам.
Никой от двамата не проговори.
— Уверявам ви, че документите ми са наред — каза Адам и ги подаде на по-високия, който отиде до колата и разгледа книжката и талона на Албърт Томкинс на светлината на фаровете, а после каза нещо на приятеля си.
Адам чу перките на хеликоптера да свистят близо до входа на тунела.
— Не ни трябват стоте ви франка — каза накрая по-високият. — Искаме да ни дадете бележка, в която да обясните защо ние връщаме колата на „Херц“ в Париж вместо вас.
Адам извади писалката на полковника и малко прекалено трезво се наведе над капака на колата и написа бележката на гърба на квитанцията от „Херц“.
— Защо не дойдете в Париж с нас?
Адам се поколеба малко. Не можеха ли и те да чуят шума?
— Не. Трябва да стигна в Булон.