Опасно наследство
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Димитрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно наследство». Краткое содержание книги:
След като се измъкна от предградията на френската столица, вече беше сигурен, че ще може да се придвижва по-нататък средно със седемдесет километра в час. Само не беше предвидил, че ще попадне на колона от стотина колоездачи, които се клатеха пред него с пъстрите си екипи в червено, зелено, синьо, черно и златисто. Докато ги задминаваше, Адам провери внимателно, че се движат средно с около четиридесет километра в час.
Беше следил подготовката за предстоящите състезания за Световната купа във Великобритания и успя да различи националните екипи на Франция, Германия, Италия и дори Португалия. Натисна продължително клаксона, когато мина покрай четирима състезатели, които бяха с първата група — бяха облечени в тениски в червено, бяло и синьо, а колата на британския отбор се движеше точно пред тях. След малко задмина и водачите и вече можеше да включи на четвърта скорост.
Пусна радиото и не след дълго успя да намери станцията на Би Би Си за Англия. За първи път от дни наред слушаше новините на английски. Обичайните репортажи за продължителни стачки, висока инфлация и за шансовете на Англия след подновения втори мач по крикет — всичко това го накара да се почувства вече у дома… и изведнъж за малко да изскочи от пътя и да се блъсне в едно дърво.
Говорителят монотонно съобщи, че млад пилот от Кралските военновъздушни сили е намерен мъртъв на полето до шосето Оксер — Дижон, след като самолетът му е катастрофирал при загадъчни обстоятелства.
До този момент липсваха други сведения. При мисълта, че Алан Банкс е станал поредната жертва на Романов, Адам изпсува и удари с юмрук кормилото, после попипа иконата в джоба си и отново изпсува.
— Постъпваш глупаво, като ми се обаждаш, млади човече — каза старият банкер. — В момента не може да се каже, че те считат за герой тук в Съветския съюз.
— Слушай, стари човече, не ми се налага повече да бъда герой, защото може би никога вече няма да се върна в Съветския съюз.
— Внимавай, Майка Русия има много дълги ръце.
— Поради предвидливостта на дядо ми мога да си позволя да ги отрежа — каза мъжът и докосна златния медальон, който носеше под ризата си. — Искам само да съм сигурен, че няма да им кажеш къде държа ножиците.
— Защо да мълча? — попита Посконов.
— Защото, ако не успея да взема иконата през следващите двадесет и четири часа, ще ти звънна отново, за да те запозная в подробности как можеш да получиш на ръка доста повече злато, отколкото ще ти дадат твоите предишни работодатели.
Банкерът се въздържа от коментар.
Секретарят на посолството нахлу в стаята, без да почука.
— Казах ви да не ме прекъсвате — извика Романов, като закри с ръка слушалката.
— Засякохме Скот.
Романов затвори бързо телефона. В Москва старият руски банкер прослуша отново записа на разговора, усмихна се на думите на Романов и стигна до заключението, че няма друг избор, освен да си резервира полет до Женева.
— Робин?
— Ординарец! Докъде стигна?
— Тъкмо напуснах Париж и съм на път за вкъщи — каза Адам. — Придържаш ли се към разписанието, което уточни в автобуса?
— Разбира се. Защо, все още ли толкова горещо желаеш да прекараш нощта с мен?
— Разбира се — имитира я Адам. — Но кога се връщаш вкъщи?
— Оркестърът ще вземе ферибота от Дюнкерк довечера в шест и тридесет. Можеш ли да се качиш с нас?
— Не — каза Адам. — Трябва да се върна по друг маршрут. Но, Робин, когато стигна в Лондон, можеш ли да ме приютиш за една нощ?
— Звучи ми като предложение, което не мога да отхвърля — каза тя и повтори адреса си, за да е сигурна, че той успява да го запише. — Кога да те чакам?
— Около полунощ довечера.
— Винаги ли информираш момичетата така подробно?
Младият офицер от КГБ, който стоеше в съседната кабина, успя да чуе по-голямата част от разговора. Усмихна се, като си припомни думите на майор Романов: „Който ми донесе Царската икона, няма защо да се бои за бъдещето си в КГБ“.
Адам се върна в колата и продължи, докато стигна предградията на Буве, където реши да спре и да обядва набързо в едно крайпътно заведение.
Според разписанието, което беше взел от гишето на „Херц“, фериботът, който искаше да вземе, тръгваше от Булон в три следобед, така че можеше да успее, дори щеше да му остане около час свободно време.