Опасно наследство
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Димитрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно наследство». Краткое содержание книги:
Федералният секретар изчака, за да види дали председателят на КГБ ще предложи някакви други обяснения, но Заборски беше забил поглед в масата пред себе си. Брежнев продължи почти шепнешком:
— И нямаше да се наложи да жертваме нито един живот, нито една ракета, танк, дори нито един куршум — защото всичко това си е наше по закон. Но ако в следващите тридесет и шест часа не успеем да открием Царската икона, никога повече няма да ни се удаде подобен шанс. Ще загубим единствената си възможност да махнем една от звездите на американското знаме.
Външният министър Громико изчака, докато се увери, че Брежнев е завършил изказването си, и се обади:
— Ако мога да запитам, другарю председател, защо е било позволено на майор Романов да продължи участието си в такава важна операция, щом е заподозрян в убийството на… — Той погледна към документите пред себе си — … сътрудничката Петрова?
— Защото, когато се изправих пред тази ситуация — отговори Заборски, като най-после вдигна очи, — ми оставаха само седем дни до крайния срок, тоест утре, и по моя преценка нямаше никой друг, който да заеме мястото на Романов в този момент…
На вратата се почука боязливо. По всички лица се изписа изненада. Министърът на отбраната беше дал специални нареждания никой да не ги безпокои.
— Влез — извика Брежнев.
Огромната врата се открехна и се появи един секретар: държеше тънък лист хартия, който трепереше и издаваше нервността му. Министърът на отбраната му махна да влезе, тъй като Брежнев не си направи труда да се обърне и да види кой е. Секретарят се приближи бързо, постави телекса на масата, обърна се и излезе почти тичешком.
Брежнев отвори бавно очилата си с рамка от черупка на костенурка и взе съобщението. Прочете телеграмата и погледна към насядалите, които чакаха с нетърпение.
— Изглежда, че един англичанин е оставил икона в Лувъра и пак си я взел тази сутрин.
Лицето на Заборски остана сякаш без кръв.
Четиримата министри около масата заговориха едновременно, но Брежнев вдигна огромната си десница. Незабавно се възцари тишина.
— Възнамерявам да доизградя плановете си върху предположението, че все още ние първи ще хванем англичанина.
Брежнев се обърна към външния си министър.
— Предупредете посланиците ни в западните страни да са готови да осведомят външните министри на съответните страни за пълните последствия от признаването на промените според договора. След това инструктирайте Анатолий Добринин във Вашингтон да поиска официална среща с държавния секретар, определена за понеделник. Същевременно искам да се уреди по-нататък среща между нашия представител в Обединените нации и У Тан.
Громико кимна, а Брежнев насочи вниманието си към началника на Генералния щаб.
— Погрижете се нашите стратегически сили във всички зони да бъдат поставени в състояние на готовност едновременно с обявяването на дипломатическата ни инициатива.
Малиновски се усмихна. Най-накрая генералният секретар се обърна към председателя на КГБ.
— Имаме ли все още запазено рекламно място в главните западни вестници?
— Да, другарю генерален секретар — отговори Заборски. — Но не съм сигурен дали ще отпечатат съобщенията във вида, приготвен от вас.
— Тогава плати на всички предварително — каза Брежнев. — Малко са тези издатели на Запад, които ще откажат цяла рекламна страница, щом парите за нея са вече в банката.
— Но ако не намерим иконата… — започна председателят на КГБ.
— Тогава последното ви задължение като председател на Държавна сигурност ще бъде да оттеглите всички реклами — каза генералният секретар на Комунистическата партия.
Двадесет и трета глава
Адам отвори прозореца на колата и в нея веднага нахлу топъл летен въздух. Беше решил да избегне главния път до Кале и да се движи по шосе номер едно към Булон. Все още считаше за възможно Романов и неговите хора да наблюдават всяко пристанище по Ламанша, въпреки че се съмняваше дали Лорънс, или американците знаят, че е избягал.