Прилепът

— И дума не съм обелил.

— Значи все още имаш шансове да видиш отново червенокосата си приятелка.

— Как го направи? Как я отвлече?

— Знаех кога приключва дежурството ѝ, изчаках я с колата пред „Ди Олбъри“ и потеглих след нея. Тя влезе в парка и ми се стори редно някой да я предупреди, че по това време на денонощието не е препоръчително да се разхожда сама на такова място. Скочих от колата и я настигнах. Поднесох ѝ да помирише кърпа — бях си я подготвил — и после се наложи да я кача в колата ми.

От думите му Хари прецени, че не е открил записващото устройство в чантата ѝ.

— Какво искаш от мен?

— Звучиш ми притеснен, Хари. Отпусни се. Нямам намерение да те товаря с непосилни задачи. Работата ти е да залавяш убийци и ще те помоля да направиш точно това: да продължиш да си вършиш работата. От Биргита научих, че главният заподозрян е наркопласьор, някой си Еванс Уайт. Невинен или не, всяка година той и себеподобните му затриват повече хора, отколкото аз съм погубил през целия си живот. А този факт не може да се подмине с лека ръка. Хе-хе. Едва ли има нужда да навлизам в подробности. Искам само да се погрижиш Еванс Уайт да бъде осъден за престъпленията си. И за част от моите. Уличаващо доказателство би могло да бъде капка кръв или епителни клетки от Ингер Холтер в дома на Уайт, нали? Ако със съдебния лекар се имате, нищо не му струва да ти осигури няколко проби от необходимия доказателствен материал, а ти да ги подхвърлиш на местопрестъплението. Хе-хе. Майтапя се, Хари. Искаш ли аз да те снабдя с образци? Дали пък не съм запазил проби от кръвта, епителни клетки и косми от жертвите ми в грижливо надписани найлонови пликчета? Ей така, за всеки случай. Човек никога не знае кога ще му се наложи да заблуди полицията. Хе-хе.

Хари стисна слушалката, овлажняла от потта му. Опитваше се да разсъждава. Събеседникът му явно не беше в течение, че полицията знае за отвличането на Биргита и вече е преосмислила версията си за извършителя. Това означаваше, че Биргита не му е разкрила ролята си в постановката за залавянето на Уайт. Убиецът я бе похитил под носа на дузина полицаи, без изобщо да подозира!

Гласът на мъжа го изтръгна от размислите му:

— Примамлива възможност, а, Хари? Убиецът ти помага да заловиш друг обществен враг. От нас ще излезе добър тандем. Разполагаш с… четирийсет и осем часа да подготвиш обвинителния акт. Очаквам във вторник вечерта да чуя добри новини. Междувременно обещавам да се отнасям към червенокосата с цялото уважение, което се очаква от джентълмен. Ако не получа каквото се споразумяхме, тя обаче няма да доживее до сряда. Затова пък ще преживее незабравима вторнична вечер.

Хари затвори. Вентилаторът бръмчеше противно и пронизително. Погледна ръцете си. Леко потреперваха.