Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
— Други мотиви?
Този път мълчанието се проточи още по-дълго.
— Аз я помолих за съдействие — отвърна накрая Хари.
— Може ли да те прекъсна за малко, Йонг?
Китаецът вдигна усмихнат глава от екрана.
— Иска ли питане, приятелю!
Хари се свлече на близкия стол. Заетият Йонг тракаше трескаво по клавиатурата, следеше и излизащото на екрана, и Хари.
— Да си остане между нас: вече не вярвам във версията — призна Хари.
Йонг спря да натиска клавишите.
— Според мен Еванс Уайт ще се окаже погрешна следа.
— Защо? — объркано го изгледа Йонг.
— Малко се затруднявам да го обясня, но няколко факта не ми дават мира. В болницата Ендрю се опита да ми подскаже нещо. И не само тогава.
Хари млъкна. Йонг закима окуражително, за да го подкани да продължи.
— Опита се да ми намекне, че отговорът на загадката е по-близо, отколкото си мисля. Според мен виновникът е човек, когото Ендрю по една или друга причина не е могъл да залови сам. Нуждаел се е от външен човек, например от такъв като мен — чужденец, който пристига за малко и се прибира със следващия полет. Когато подозирах Ото Рехтнагел, разсъждавах по същия начин: Ендрю и Ото са близки приятели и Ендрю е предпочитал друг да го залови. Но тази версия ми се струваше някак неубедителна. Сега разбирам, че Ендрю е искал да ми посочи друг, не Ото.
Йонг се прокашля:
— За пръв път го споменавам, Хари, но когато Ендрю осигури алиби на Уайт с анонимния информатор, видял го в Нимбин в деня на убийството на Ингер Холтер, аз реагирах остро. Сега, впоследствие, ми хрумна, че е възможно Ендрю да е имал друг мотив да отклони вниманието ни от Уайт. Например Уайт да го е държал с нещо. Знаел е, че Ендрю е зависим от хероина, и е можел да го дискредитира в полицията и дори да го тикне зад решетките. Не ми се ще да си го мисля, но допускаш ли вероятността Ендрю и Уайт да са се договорили Ендрю да му осигури чадър?
— Стана много сложно, но и това ми е хрумвало като възможно обяснение. Отхвърлих го обаче. Не забравяй, че именно благодарение на Ендрю успяхме да идентифицираме мъжа от снимката в стаята на Ингер Холтер.
— Мда… — Йонг се почеса по тила с молив. — И без негова помощ щяхме да стигнем до Уайт, но щеше да ни отнеме повече време. Знаеш ли колко голяма е вероятността партньорът на жертва на убийство да се окаже извършителят? Петдесет и осем процента. Ендрю си е давал сметка колко много ресурс ще вложим в издирването на мистериозния любовник на Холтер, след като ти преведе писмото ѝ. Ако е искал да разпъне чадър над Уайт, без да събуди бдителността ни, най-хитро е било да създаде погрешно впечатление у нас, че спомага активно за напредъка на следствието. Всъщност ние така или иначе — със или без помощта на Ендрю — щяхме да идентифицираме Уайт. Впрочем ти не се ли озадачи как Ендрю успя да разпознае от пръв поглед няколко сгради от място, където е бил преди ето години, и то напушен до припадък?
— Може и да си прав, Йонг. Не знам. Така или иначе според мен няма смисъл да посяваме съмнения у момчетата точно преди акцията. Навярно в крайна сметка именно Еванс Уайт ще се окаже нашият човек. Ако обаче бях твърдо убеден във вината му, никога нямаше да моля Биргита да играе примамка.
— Кого подозираш тогава?
— Кого подозирам този път, искаш да кажеш?
Йонг се усмихна.
— Нещо такова.
Хари си потърка брадичката.
— Вече два пъти бия фалшива тревога. Нали в приказката за лъжливото овчарче на третия път хората не му повярвали? Затова сега искам да съм напълно сигурен.
— Защо споделяш съмненията си с мен, Хари, вместо да говориш с някой от шефовете?
— Защото ще те помоля за няколко услуги. Ще отправиш две-три дискретни запитвания и ще откриеш нужните ми сведения без знанието на когото и да било от колегите ти.
— В пълна тайна ли да ги запазя?
— Знам, звучи много подозрително. Знам и че ще изгубиш повече от всички останали. Но само ти можеш да ми помогнеш, Йонг. Е?
Китаецът го изгледа продължително.
— Ако се съглася, ще открием ли по-бързо убиеца, Хари?
— Да, надявам се.
Осемнайсета глава
— Браво, обади се.
Радиостанцията изпука.
— Връзката е отлична — извика Либи. — Как върви при вас?
— Добре — отвърна Хари.
Седеше на застланото легло и гледаше снимката на Биргита върху нощното шкафче. Беше от конфирмацията ѝ. Там Биргита изглеждаше млада, сериозна и непозната с къдрици и без лунички — не се виждаха, защото снимката беше преекспонирана, или казано на по-прост език — прекалено светла. Биргита нямаше добър вид. Бе споделила с Хари, че държи снимката до леглото си, за да си припомня, че лошите времена въпреки всичко отминават.