Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
— Когато бях дете, и при нас имахме подобен ритуал. Наричаха го „трапезен етикет“. Но вече си отживя времето.
— Второто изпитание целяло да се разбере колко търпи на болка — Джоузеф размаха бурно ръце, за да демонстрира нагледно. — Пробивали с игли бузите и носа на младата жена и я дамгосвали.
— Какво толкова? Днес девойките плащат за такива екстри.
— Не ме прекъсвай, Хари. Накрая, след като огънят угаснел, карали жената да легне върху жаравата. Само няколко клонки я делели от тлеещите въглени. Ала най-тежко било третото изпитание.
— Смелостта ѝ ли са изпитвали?
— И още как. След залез-слънце цялото племе се събирало около лагерния огън и старейшините се изреждали да разправят на девойката страшни приказки за призраци и мулдарпе — тартора на демоните. От някои истории направо косите ти да настръхнат — толкова били зловещи. После изпращали девойката да спи на безлюдно място или близо до гробовете на предците ѝ. По тъмна доба старейшините се промъквали до заспалото момиче с лица, боядисани с бяла глина и маски от дървесна кора…
— Това е все едно да носиш вода в морето.
— … и издавали злокобни звуци. Извинявай, Хари, но си много лош слушател — разсърди се Джоузеф.
Хари си разтърка лицето.
— Знам — призна след малко той. — Прощавай, Джоузеф. Дойдох само за да поразсъждавам на глас и да проверя дали не е оставил следи, които да ми подскажат къде я е отвел. Но, както изглежда, тъпча на едно място, а само на теб мога да си го изкарам. Сигурно ти звуча като циничен, безчувствен гадняр.
— Звучиш като човек, който си мисли, че може да се бие срещу целия свят. Но ако от време на време не сваляш гарда, ръцете ти ще отмалеят и изобщо няма да можеш да нанасяш удари.
Хари се поусмихна:
— Съвсем сигурен ли си, че нямаш по-голям брат?
— Както вече ти казах, твърде късно е да питам майка ми, но ако имаше още един син, тя не би го премълчала — засмя се Джоузеф.
— Все едно слушам Ендрю.
— Повтори ми го няколко пъти, Хари. Най-добре върви да поспиш.
Хари влезе в „Спрингфийлд Лодж“. Джо грейна в усмивка.
— Чудесен следобед, нали, господин Хоули? Днес изглеждате много добре. Оставиха пратка за вас — Джо му връчи кутия, опакована в сива хартия. Отгоре с едри букви пишеше „За Хари Хоули“.
— От кого е? — изненада се той.
— Не знам. Преди два часа един таксиметров шофьор се отби да донесе пакета.
Хари се качи в стаята си, постави пратката върху леглото, свали опаковъчната хартия и отвори кутията. По пътя на логиката вече се досещаше кой е изпращачът. Съдържанието отстрани оставащото съмнение: шест малки пластмасови контейнерчета с формата на епруветки и бели етикети. Взе едно от тях и прочете датата на убийството на Ингер Холтер. „Pubic hair“25 — гласеше надписът. Не се изискваше кой знае какво въображение човек да се досети, че другите контейнерчета ще съдържат кръв, косми от главата, текстилни влакна и прочее веществени следи. Така се и оказа.
Половин час по-късно го събуди телефонът.
— Получи ли пратката ми, Хари? Предположих, че ще искаш да пристигнат при теб максимално бързо.
— Тууомба.
— На твоите услуги. Хе-хе.
— Епруветките пристигнаха. Биологичните проби са от Ингер Холтер, предполагам. От любопитство, Тууомба… как я уби?
— Фасулска работа. Обидна леснотия. Обади се една късна вечер, докато се намирах в апартамента на моя приятелка.
Значи Ото е „приятелка“? — едва се сдържа да не попита Хари.
— Ингер носеше храна за кучето на онази, която притежава апартамента — или май е редно да кажа „която притежаваше апартамента“. Отключих си и влязох, но цяла вечер стоях сам, защото въпросната ми приятелка се прибра късно. Нищо необичайно.
Хари долови по-остра нотка в гласа му.
— Не си ли поел твърде голям риск? Било е възможно някой да се досети, че Ингер е тръгнала към апартамента на… въпросната приятелка.
— Попитах я — отвърна Тууомба.
— Попитал си я? — изуми се Хари.
— Направо не е за вярване колко наивни са хората. Отговарят, без да се замислят, защото и на ум не им идва да се усъмнят в безопасността си. Тя беше толкова сладко, невинно момиче. „Никой не знае, че съм тук. Защо питаш?“ Хе-хе. Почувствах се като Кумчо Вълчо в приказката за Червената шапчица. Обясних ѝ, че идва в най-подходящия момент. И в най-неподходящия за нея, бих добавил сега. Хе-хе. Искаш ли да чуеш какво стана после?
25
Pubic hair (англ.). — Пубисни косми, косми от половите органи. — Б.пр.