Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
Либи активира високоговорителя.
— Тук Чарли. Слушаме ви, Браво.
— Говори Столц. Открихме чантата с радиопредавателя и микрофона в Грийн парк. От момичето няма и следа.
— В чантата? — смая се Хари. — Защо не ги прикрепихте към тялото ѝ?
Уодкинс се чудеше как да се оправдае.
— Явно съм забравил да ти кажа. Съобразихме, че може да стане гаф, ако Уайт ѝ се нахвърли… и… започне да я опипва, сещаш се. Ако нещата се разгорещят. Госпожица Енквист се съгласи, че е по-безопасно да поставим устройствата в дамската ѝ чанта.
Хари вече си бе облякъл якето.
— Къде тръгна?
— Причакал я е. Вероятно е тръгнал след нея от бара. Не е успяла дори да извика. Обзалагам се, че я е упоил с кърпа, напоена с диетилов етер. Както е постъпил и с Ото Рехтнагел.
— Насред улицата? — усъмни се Либи.
— Не. В парка. Отивам там. Имам познати.
Джоузеф мигаше ли, мигаше. Беше толкова пиян, че на Хари му се ревеше от безсилие.
— Помислих си, че просто се натискат.
— Повтори го вече четири пъти, Джоузеф. Как изглеждаше мъжът? Накъде тръгнаха? С кола ли дойдоха?
— Понеже я подпираше, докато минаваха покрай нас, с Мике изкоментирахме, че тази мацка е по-наквасена и от нас. Според мен Мике направо ѝ завидя. Хи-хи. Запознай се с него. Финландец е.
Мике лежеше на съседната пейка и отдавна се бе отрязал.
— Погледни ме, Джоузеф. Погледни ме! Трябва да я намеря. Разбираш ли? Мъжът вероятно е убиец.
— Опитвам се, Хари. Наистина се опитвам. Мамка му, ще ми се да можех да ти помогна.
Джоузеф стисна очи и опря юмрук о челото си, докато се тюхкаше.
— В този парк е толкова тъмно, че не видях почти нищо. Само ми направи впечатление колко е едър.
— Дебел ли беше? Висок? Тъмен? Куц? Носеше ли очила? Имаше ли брада? Шапка?
В отговор Джоузеф забели очи.
— Да ти се намира някоя цигарка, друже? Като пуша, мисля по-добре.
Но колкото и цигари да изпушеше Джоузеф, те нямаше да разсеят алкохолното замъгление, забулила мозъка му. Хари му даде кутията и го помоли да разпита Мике, когато онзи се събуди. Не че разчиташе спомените на Мике да са особено подробни.
Върна се в апартамента на Биргита. Минаваше два след полунощ. Седнал до радиостанцията, Либи го посрещна със съчувствен поглед.
— Gave it a burl, did ya? No good, ay?24
Хари не разбра нито думичка от първия въпрос, но кимна утвърдително:
— No good.
И се свлече на един стол.
— Какво е положението в управлението? — поинтересува се Либи.
Хари посегна да си извади цигара, но се сети, че остави цялата кутия на Джоузеф.
— Задава се пълен хаос. Уодкинс е на ръба на нервна криза. Из половината Сидни като мухи без глави сноват патрулки с надути сирени. За Уайт се знае единствено, че по-рано през деня е напуснал имението си в Нимбин и е взел самолета в четири за Сидни. Оттогава никой не го е виждал.
Хари взе цигара от Либи и двамата запалиха мълчаливо.
— Прибирай се у дома да поспиш, Сергей. През нощта ще остана тук, в случай че Биргита се прибере. Остави радиостанцията включена, за да съм в течение.
— Ще подремна тук.
— Не — поклати глава Хари. — Върви си вкъщи. Ако се появи нещо, ще ти се обадя.
Либи нахлупи спортна шапка с козирка и щампа „Чикаго Беърс“ върху голата си глава. До вратата спря.
— Ще я открием, Хари. Предчувствам го. Дръж се, приятелю.
Хари го погледна. Трудно можеше да прецени дали Либи вярва в собствените си думи.
Щом остана сам, Хари отвори прозореца и плъзна поглед над покривите на сградите. Беше захладняло, но въздухът бе запазил мекотата си и миризмата на град, на хора и кулинарни специалитети от всички краища на света. Спускаше се една от най-прекрасните летни нощи на земята в един от най-прекрасните градове на земята. Хари вдигна очи към звездното небе. След продължително взиране безкраят от миниатюрни, мигащи светлинки започваше да пулсира като жив. Цялата тази безсмислена красота.
Предпазливо се опита да се втренчи в чувствата си. Предпазливо, защото не можеше да си позволи да им се отдаде. Още не. Не сега. Първо положителните емоции. Само за малко. Не знаеше дали го правят по-силен, или по-слаб. Лицето на Биргита между дланите му, отблясъците от смях в очите ѝ. А сега болезнените чувства. Точно от тях трябваше да се пази, но той се вгледа в тях, сякаш за да си създаде представа с какви сили разполага.
Имаше чувството, че се вози в подводница на дъното на въздълбок океан от отчаяние и безнадеждност. Водата напираше да нахлуе вътре. Около него всичко скърцаше и тракаше. Оставаше му само да се осланя, че корпусът ще издържи, че най-сетне ще извлече дивиденти от дългогодишната закалка в самоконтрол. Сети се за аборигенските вярвания, че след смъртта на телесната обвивка душите на хората се възнасят като звезди на небосклона. Съумя да се въздържи да потърси конкретна звезда.
24
Gave it a burl, did ya? No good, ay? (австр. англ.). — Опита, нали? Но не сполучи? — Б.пр.