Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
Деветнайсета глава
След злополуката Хари многократно се пита дали би се разменил. Дали би се съгласил да заеме мястото на младия си колега, огънал стълб покрай Сьоркедалсвайен, дали би склонил не Рони, а той да бъде погребан с почести и полицейски кордон, неговите родителите да скърбят, в коридорите на управлението в „Грьонлан“ да поставят негова снимка, а той постепенно да се превърне в избледнял, но свиден спомен в паметта на колеги и роднини. Това не беше ли примамлива алтернатива на лъжата, с която беше принуден да живее — в много отношения още по-унизително, отколкото да поеме вината и да понесе срама?
На пръв поглед ненужен въпрос, който му причиняваше страдание. Ала Хари усещаше, че отговорът на този въпрос ще му осигури убедеността, нужна му, за да отвори нова страница. Защото той беше категоричен: не би се сменил. Радваше се, че е останал жив.
Всяка сутрин се събуждаше в болницата, замаян от лекарства, с празна глава и с усещането, че нещо е ужасно сбъркано. Обикновено му отнемаше няколко секунди, докато замъгленото му от сън съзнание се окопити и му съобщи кой е, къде се намира и с неумолима жестокост възстанови ситуацията, в която бе изпаднал. Следващата мисъл бе, че е жив; че още е в играта, че краят още не е настъпил. Навярно това не беше много, но за Хари в онзи момент беше напълно достатъчно.
След като го изписаха, му насрочиха преглед при психиатър.
— Малко сте закъснели — констатира лекарят. — Подсъзнанието ви вероятно вече е избрало как да обработи преживяното и не е във възможностите ни да променим изцяло избраната стратегия. И все пак… ако е предпочело да изтласка случилото се, значи е възприело лоша стратегия и ще се опитаме да повлияем на схемата.
Понеже Хари долавяше едно-единствено послание от подсъзнанието си — хубаво е, че е жив — не желаеше да рискува въпросният психиатър да разколебае тази негова нагласа и кракът му не стъпи повече в кабинета.
С времето се научи колко непечеливша тактика е да се бори наведнъж с всичко, което чувства. Първо, той не беше съвсем наясно с емоционалния си свят, не разполагаше с цялостен поглед и подобна борба би означавала да предизвика чудовище, което дори не е виждал. Второ, шансовете му за победа се увеличаваха, ако раздроби войната на по-малки сражения, при които да има поглед над редиците на противника, да открие слабите му места и постепенно да го срази. Същото като да пъхаш хартия в шредер. Ако натъпчеш много листове наведнъж, машината изпада в паника, започва да кашля и умира със сухо пукане. И се налага да започнеш отначало.
Приятел на колега на Хари, с когото се запознаха на вечеря — впрочем покани за такива събирания получаваше все по-рядко — работеше като психолог в общината. Хари му сподели своя начин да се преборва с чувствата си. Специалистът го изгледа странно.
— Война? Шредер? — повтори въпросително той с угрижен вид.
Хари отвори очи. Първите проблясъци на утринната светлина се процеждаха между завесите. Погледна часовника. Стрелките показваха шест часа. Радиостанцията изпука.
— Тук Делта. Чарли, обадете се.
Хари скочи от дивана и грабна микрофона.
— Делта, тук Хоули. Какво става?
— Открихме Еванс Уайт. Получихме анонимен сигнал от жена, която го видяла в района на „Кингс Крос“. Изпратихме три автомобила и го закарахме в управлението. В момента го разпитват.
— Какво казва?
— Отричаше упорито, докато накрая не му пуснахме записа на телефонния му разговор с госпожица Енквист. Тогава призна, че след осем минал три пъти покрай „Гладния Джак“ в бяла хонда. Не видял Енквист и се прибрал в апартамента, който държал под наем. По-късно вечерта посетил нощен клуб. Там го открихме. Впрочем жената, обадила се на дежурния телефон във връзка с Уайт, попита за теб.
— Досетих се коя ще да е. Казва се Сандра. Претърсихте ли апартамента му?
— Да. Не открихме нищо. Абсолютно нищичко. Смит потвърди, че видял въпросната бяла хонда да подминава три пъти „Гладния Джак“.
— Защо Уайт не е отишъл с черен „Холдън“, както гласеше уговорката?