Довършителката

И ние тръгнахме редом към трибуните.

– Бойните ти похвати са доста находчиви – отбеляза пътьом той. – Ти прецени далеч по-едрия си и мощен противник и използва собствената му сила и средства срещу него.

– Ако се бяхме изправили лице в лице, нямах никакъв шанс. А аз не обичам да губя.

– И аз оставам със същото впечатление. – От начина, по който го каза, не разбрах дали го счита за добро или лошо качество. – А сега най-добре отиди при Знахарите да те позакърпят.

Кимнах и избърсах кръвта от лицето си. След подлия удар на Клетъс и тези нови рани цяло чудо бе, че изобщо можех да виждам.

– Е, успех на третия кръг – пожела ми любезно той на раздяла.

Загледах го, учудена, че изобщо си прави труда да се занимава с мен.

– Нима очаквате да продължа да побеждавам?

– Не знам, Вега.

– А защо ви е грижа?

– Грижа ме е за всички Уъгморти – отвърна той, примигвайки от прямотата на въпроса.

– Дори и за тези, обвинени в измяна?

– Откровеността ти понякога е впечатляваща, Вега.

– Аз не съм предателка. Вярно, държах книгата и картата, но нямаше да ги използвам срещу интересите на селото. Никога.

Той се взря внимателно в чертите ми.

– Ти си чудесен боец, Вега. Ако всички Уъгове умееха да се сражават като теб, нямаше защо да се притесняваме от вражеско нашествие.

– Или просто Моригон можеше да използва свръхестествените си способности, за да превърне тъй наречените Кръвници в синкава мъгла и да я разпръсне с едно махване на грациозната си ръка.

Нямах представа защо казвам това, нито знаех каква ще бъде реакцията му. И все пак отговорът му ме изненада.

– В Горчилище има много неща, от които да се боим, Вега. Но това не е едно от тях.

Зяпнах го, мъчейки се да разтълкувам точния смисъл на думите.

– Е, не забравяй да се лекуваш – каза той. – Искаме те в най-добра форма за следващото състезание. – После ускори крачка и се изгуби сред навалицата.

Аз поспрях, бръкнах в джоба си и по лицето ми бавно се разля усмивка. Пред будката за залагания се виеше дълга опашка, но тъкмо сега търпението ми бе неизчерпаемо.

Щом дойде моят ред, протегнах билетчето си на Личис Макгий. Очаквах да направи кисела физиономия, но останах излъгана. Вместо това той доволно отброи цяла шепа монети от една претъпкана торба и ми ги подаде с думите:

– Днес направих малко състояние Вега. Всеки Уъг в селото залагаше срещу теб.

– Не всеки – произнесе някой зад гърба ми. Обърнах се и видях Делф, който също държеше късче пергамент с моето име.

– Е, Личис – подхвърлих, докато прибирах печалбата си, – ще ме поканиш ли за кръстница?

– Че откъде-накъде? – повдигна учудено вежди той.

– Нали каза, че ако победя, вече ще се казваш Алвис Алкумус.

После двамата с Делф си тръгнахме, кикотейки се, а Хари Две въртеше опашка край нас.

– Напред към следващия кръг – потупа ме по гърба Делф, макар да изглеждаше малко тъжен, задето се е разминал с възможността да поотупа Нон. – Остават ти само още три и ще си шампион.