Довършителката

Първите серии протекоха по-бавно от предния път. Най-слабите вече бяха отпаднали и състезанието се бе ожесточило. Това ми даде възможност да се напрегна до краен предел, докато накрая вече не можех да продумам от нерви.

Не ми помагаше особено и отсъствието на Делф. Мълвата, че той се е оттеглил поради неуточнени травми, се разпространи бързо и това допълнително наля масло в огъня. Сега Нон, който бе загубил на косъм титлата на предния Дуелум, ставаше един от фаворитите и щеше да има допълнителен стимул да ме размаже – не че особено се нуждаеше от него. Завъртях юмрука си и го огледах. Без Дестин, той бе един най-обикновен юмрук на Женска и нищо повече.

Взех да обикалям арената, като размахвах ръце и се мъчех да се отпусна. Не обръщах внимание какво се случва наоколо, докато не се блъснах в нещо твърдо, което ме събори на земята. Когато вдигнах очи, за да видя в какво съм се ударила, над мен се бе надвесил Нон. Зад гърба му се тълпяха Клетъс Луун с омотано в бинтове лице, неколцина приятели на Клетъс и Тед Ракспорт, който вече бе спечелил днешния си мач, поваляйки в безсъзнание един мускулест Ковач от комините. Аз наблюдавах мача и останах впечатлена. Ракспорт показа неподозирана сила и ловкост, съумявайки да обърне грубата сила на Ковача срещу него самия. Сега той ми се усмихваше през кривите си зъби, но моето внимание бе насочено другаде.

Гледах Нон, който ми се стори огромен – почти толкова голям, колкото Кобълите от предната нощ. Носеше металния си нагръдник, което според мен бе против правилата на Дуелума.

Вдлъбнатината, оставена от мен, още личеше. Той я поглади с ръка и се приведе още по-ниско, за да го чуя добре.

– Е, този път ми падна в ръчичките, Вега. Ако бях на теб, отсега щях да си запазя място в Приюта. – Той размаха юмрук пред лицето ми и добави: – Не забравяй да си преброиш зъбите, преди да излезеш в квадрата. Така ще знаеш колко да събираш в прахта, когато приключа с теб.

Ракспорт, Клетъс и останалите намериха последната забележка за безумно духовита и се запревиваха от смях, докато аз се изправях на омекналите си крака. Чудех се дали имам време да притичам до вкъщи и да взема Дестин, преди да е прозвучал следващият гонг.

Устата ми бе пресъхнала, сякаш пълна с пясък. Досега не бях поглеждала към официалната трибуна. Когато се обърнах натам, видях Тансий и още неколцина големци, но от Моригон и Джон нямаше и следа. Е, поне тя нямаше да има удоволствието да наблюдава как Нон ме прави на пестил.

Хари Две подскачаше около мен и аз се опитах да му обясня, че не бива да напада противника ми, докато се бием, но накрая прошепнах в ухото му:

– И все пак, когато мачът приключи и аз съм тръшната на земята, се чувствай свободен да си гризнеш от него колкото щеш.

Той вече тежеше към четирийсет килограма, без нито грам тлъстина, а предните му зъби бяха дълги колкото показалеца ми. Сега ме погледна, като наклони разбиращо глава. Стори ми се, че дори се усмихна. Обичах това куче с цялото си сърце.