Изповядвам

* * *

Еgo te absolvo a peccatis tuis, in nomine Patris et Filii et Spiritus Sancti245, оберщурмбанфюрер.

– Амин – отвърна брат Николау и целуна смирено кръста, извезан със златни конци върху столата246 на отеца изповедник, с чувство на лекота в душата си, благословена от тайнството на изповедта.

– На вас, католиците, ви е много добре с тази изповед – каза Корнелия насред двора, протегнала ръце, излагайки се на пролетното слънце.

– Не съм католик. Не съм вярващ. А ти?

Корнелия сви рамене. Когато не намираше подходящ отговор, свиваше рамене и онемяваше. Адриа разбра, че темата я притеснява.

– Погледнато отстрани – казах – по-симпатични сте ми вие, лутераните: Божията благодат ви спасява без посредници.

– Не ми е приятно да разговарям на тази тема – каза Корнелия много напрегната.

– Защо?

– Кара ме да мисля за смъртта, знам ли! – хвана го за ръка и излязоха от манастирския двор. – Хайде, че ще изпуснем автобуса.

В автобуса, гледайки пейзажа, без да го вижда, Адриа се замисли за Сара, както правеше винаги когато сваляше гарда. Чувстваше се унизен при мисълта, че чертите на лицето й започваха да избледняват. Очите й бяха тъмни, но черни ли бяха, или тъмнокафяви? Сара, какъв беше цветът на очите ти? Сара, защо си отиде? Ръката на Корнелия хвана неговата и Адриа се усмихна тъжно. Следобед ще обикалят кафенетата в Тюбинген, първо ще пият бира, след като пие достатъчно, ще поръча горещ чай и ще отидат да вечерят в „Дойчес Хаус“, защото освен да учи и да ходи на концерти, Адриа не знаеше какво друго можеше да се прави в Тюбинген. Да чете Хьолдерлин. Да слуша Косериу, когато се възмущаваше от тъпака Чомски, генеративизма247 и майната им на всички.

Когато слязоха пред Брехтбау248, Корнелия прошепна в ухото му не идвай вкъщи довечера.

– Защо?

– Защото съм заета.

Тръгна си, без да го целуне, и Адриа усети нещо като световъртеж дълбоко в душата си. За всичко си виновна ти, защото ме остави без цел, заради която да живея, бяхме излизали само няколко месеца, Сара, но с теб аз живеех в облаците и ти беше най-доброто, което можеше да ми се случи, но после тя избяга, а Адриа пристигна в Тюбинген, далеч от болезнения спомен, и четири месеца учи отчаяно, като се опитваше безуспешно да се запише в някой от курсовете на Косериу, но го слушаше тайно на всички конференции, семинари, разговори и открити срещи, които се провеждаха в Брехтбау, чиято нова сграда беше отворила врати съвсем наскоро, или на някое друго място, най-вече в Бурсата249, а когато изведнъж настъпи зимата, въпреки че електрическата печка в стаята му не топлеше достатъчно, той не преставаше да учи, за да не мисли за Сара, Сара, защо си отиде, без да кажеш нито дума, а когато тъгата беше много силна, излизаше да се поразходи по брега на Некар, със замръзнал нос, стигаше до кулата на Хьолдерлин250 и накрая му мина през ума, че ако не направи нещо, ще полудее от любов. Един ден снегът започна да се топи, всичко наоколо лека-полека взе да се раззеленява и на него му се прииска да не тъгува, за да може да различава оттенъците на зеленото. Понеже нямаше намерение да се връща вкъщи през лятото, при далечната си майка, реши да промени живота си, да се смее поне малко, да пие бира с колегите си от пансиона, да посещава Clubhaus251 във факултета, да се смее просто така, да ходи на кино да гледа скучни и неубедителни истории, а най-важното – да не умира от любов, и с някакво непознато безпокойс­тво взе да гледа студентките с други очи сега, когато започнаха да свалят анораците и шапките и видя, че са много привлекателни, и това поразми спомена за лицето на Сара бегълката, макар да не изтри въпросите, които си задавах цял живот, като например какво искаше да кажеш с думите избягах разплакана, повтаряйки повече не, няма да стане. Но по история на естетиката I Адриа седна зад едно момиче с черни, леко къдрави коси, чийто поглед малко го замайваше, казваше се Корнелия Брендел и беше от Офенбах. Привлече вниманието му, защото му се стори недостъпна. Усмихна й се, тя му се усмихна в отговор и веднага пиха кафе в барчето на факултета, а тя не можеше да повярва, че нямаш нито грам акцент, мислех, че си германец, наистина. След кафето отидоха да се разходят в онзи парк, избуял през пролетта, и Корнелия стана първата жена, с която легнах, Сара, прегръщах я, като се преструвах, че... Меa culpa, Сара. И я обикнах, въпреки че понякога говореше за неща, които не разбирах напълно. Можех да издържам погледа й. Корнелия ми харесваше. Няколко месеца бяхме така. Аз се бях вкопчил отчаяно. Затова се разтревожих, когато в началото на втората зима на връщане от посещението в манастира „Бебенхаузен“ ми каза довечера не идвай вкъщи.