Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Това ядене е отвратително.
– Не, това е Sauerkraut.
– Какво?
– Кисело зеле. Свиква се.
Засега ни следа от Корнелия. След половин наденица вече бях по-спокоен и почти не мислех за нея.
– Искам да оставя цигулката – каза, според мен за да ме предизвика.
– Забранявам ти.
– Чакаш ли някого?
– Не, защо?
– Не, но ти... Сякаш чакаш някого.
– Защо казваш, че искаш да оставиш цигулката?
– Ти защо я остави?
– Нали знаеш. Не мога да свиря.
– И аз не мога. Не знам дали си спомняш, липсва ми душа.
– Ако учиш в чужбина, ще я намериш. Взимай уроци при Кремер или при другия, при Пърлман253. Или се постарай да те прослуша Щерн254. Не се мотай, момче, Европа е пълна с големи педагози, които не познаваме. Вложи страст и плам. Или иди в Америка.
– Нямам бъдеще като солист.
– Глупости.
– Мълчи, нищо не разбираш. Не мога да правя повече от това, което правя.
– Добре. Тогава можеш да бъдеш един уважаван цигулар оркестрант.
– Още имам желание да покоря света.
– Ти решаваш, или рискуваш, или не рискуваш. А светът можеш да го покориш и от стойката си за партитури.
– Не. Започвам да губя желание.
– А когато свириш камерна музика? Не си ли щастлив?
Тук Бернат се позамисли и се поколеба, загледан в стената. Оставих го с колебанието, защото в този момент влезе Корнелия с ново преживяване под ръка: щеше ми се да изчезна; проследих я с поглед. Престори се, че не ме вижда, и седнаха зад мен. Усетих ужасна празнота зад гърба си.
– Може би да.
– Какво?
Бернат ме погледна учудено. Търпеливо:
– Може би наистина, когато свиря камерна музика, съм донякъде щастлив. Онази вечер за камерната музика на Бернат ми дремеше на долуподписания. Най-важното беше празнотата, паренето на гърба. Обърнах се, като се преструвах, че търся русата сервитьорка. Корнелия се смееше и преглеждаше страницата с надениците в менюто. Преживяването имаше умопомрачителни мустаци, отвратителни и съвсем не на място. Пълна противоположност на високата и руса тайна отпреди десет дни.
– Какво ти става?
– На мен? Какво трябва да ми става?
– Не знам. Нещо си...
Тогава Адриа се усмихна на сервитьорката, която минаваше пред него, поиска малко хляб, погледна Бернат и каза кажи, кажи, извинявай, бях се...
– Ами когато свиря камерна, може би наистина...
– Виждаш ли? А ако свириш всички сонати на Бетовен с Текла?
Толкова силно ми пареше на гърба, че не се замислих дали това, което казвам, е глупост, или не.
– Да, може да го направя. И какво от това? Кой ще ни покани да свирим в зала? Или да го запишем на дванайсет дългосвирещи плочи? А?
– Виж сега... Самият факт, че го правиш... Извини ме за момент.
Станах и тръгнах към тоалетната. Минах пред Корнелия и нейното преживяване, погледнах я, тя вдигна глава, видя ме, каза ми здравей и продължи да гледа страницата с надениците. Здравей. Сякаш беше най-нормалното нещо, след като ти се е клела във вечна любов, или почти, и е лежала до теб, хваща си едно преживяване и когато я срещнеш, ти казва здравей и продължава да гледа менюто с надениците. За малко щях да й кажа моят братвурст е много хубав, госпожице. Докато вървях към тоалетната, чух как преживяването казваше с такъв баварски акцент, че направо да паднеш, кой е този тип с братвурста? Не можах да чуя отговора на Корнелия, защото заради едни сервитьорки с пълни табли трябваше да се отдръпна към тоалетната.
252 На каталонски tecla означава „клавиш“. – Б. пр.
253 Гидон Кремер (1947) – латвийски цигулар и педагог; Ицхак Пърлман (1945) – израело-американски цигулар, диригент и педагог. – Б. р.
254 Исак Щерн (1920–2001) – американски цигулар от еврейски произход, един от най-добрите цигулари на ХХ в. – Б. р.
* * *
За да можем да се разходим из гробището през нощта, трябваше да прескачаме островърхата ограда. Беше много студено, но и на двамата ни идваше добре, защото бяхме пили страшно много бира, той вървеше след камерната музика, а аз се запознавах с нови преживявания. Разказах му за лекциите по иврит и по философия, на които ходех между лекциите по филология, и за решението да прекарам живота си в учение и ако мога да чета лекции в университета – прекрасно, ако ли не, ще стана частен ерудит.
– А как ще си изкарваш прехраната? Ако изобщо имаш нужда от това.
– Винаги мога да дойда да вечерям у вас.
– Колко езика говориш?
– Ти не зарязвай цигулката.
– Още малко и ще я зарежа.
– А защо си я донесъл?
– За да упражнявам пръстовката. В неделя ще свиря у Текла.
– Хубаво, нали?
– Да, уф. Вълнуващо. Но трябва да направя добро впечатление на родителите й.