Изповядвам

– Защо?

– Защото съм заета.

Тръгна си, без да го целуне, и Адриа усети нещо като световъртеж дълбоко в душата си, защото не знаеше дали на една жена може да отговориш ей, ей, какво значи, че ще си заета? Или трябва да бъдеш разумен и да си кажеш, че вече е достатъчно голяма, за да ти дава обяснения. Или не? Нали е твоята приятелка? Корнелия Брендел, приемаш ли Адриа Ардевол-и-Боск за твой приятел? Може ли Корнелия Брендел да има тайни?

Адриа остави Корнелия да тръгне към Вилхелм­щрасе, без да иска обяснения, в края на краищата нали той самият имаше тайни от Корнелия: още не беше й казал нищо за Сара например. Да, но две минути по-късно вече съжаляваше, че я е оставил да си отиде така лесно. Не я видя нито по гръцки, нито по философия на опита. Нито на открития семинар по философия на морала, който тя не искаше да изпуска в никой случай. Срамувайки се от самия себе си, тръгнах към Якобсгасе и застанах полускрит, като още повече се срамувах от себе си, на ъгъла с Шмидторщрасе, все едно чаках номер 12. Минаха десет или дванайсет номер 12, краката ми се вкочаниха от студ, а аз още стоях там и се мъчех да разкрия тайната на Корнелия.

В пет часа следобед, когато сърцето ми се беше вече вледенило, се появиха Корнелия и нейната тайна. Тя беше с палтото си, както винаги, толкова хубава, толкова самата Корнелия. Тайната беше високото, русо, готино, усмихнато момче, с което се запозна в двора на „Бебенхаузен“ и което сега я целуваше, преди да влязат в сградата. Целуна я много по-добре, отколкото аз умеех да целувам. И тук започнаха проблемите. Не защото аз я следях, а защото тя разбра, когато дръпна пердето на стаичката и видя Адриа, който стоеше замръзнал на ъгъла пред къщата и я гледаше невярващ, с изскочили от орбитите очи, докато чакаше номер 12. Онази вечер плаках на улицата, а като се прибрах вкъщи, намерих писмо от Бернат; от месеци нямах вести от него и в писмото ме уверяваше, че е адски щастлив, тя се казва Текла и ще дойде да ме види каквото и да става.