Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
245 Опрощавам греховете ти в името на Отца и Сина и Светаго Духа (лат.). – Б. пр.
246 Стола – част от богослужебното облекло на католическите свещеници, подобно на епитрахила. – Б. р.
247 Едно от основните течения в езикознанието от втората половина на ХХ в., чийто създател е американският лингвист Ноам Чомски. – Б. р.
248 Факултетът по нови филологии на Тюбингенския университет. – Б. р.
249 Бурса – най-старото университетско здание, построено в края на ХV в. като студентско общежитие и място за занятия. – Б. р.
250 Неоготическа кула край брега на река Некар, където, душевноболен, немският поет прекарва 36 години от живота си. Днес е превърната в музей. – Б. р.
251 Клуба (нем.). – Б. пр.
25
Искаше да дойде с Текла. Казах му, че имам само едно легло в квартирата и няма как, макар че всъщност можеха спокойно да отидат в хостел. А после се оказа, че Текла не може да дойде, защото неочаквано й се отворила много работа, което, както после ми призна, означава, че родителите на Текла не са й позволили да направи това дълго пътешествие с този прекалено висок младеж с прекалено дълги коси и прекалено тъжен поглед. Зарадвах се, че не пристигна с момичето, защото иначе нямаше да можем да си поговорим истински, а това означаваше, че Адриа нямаше да може да си поеме дъх от завист и щеше да каже ама какво правиш с тази жена, нали приятелите винаги трябва да бъдат на първо място, разбираш ли какво искам да кажа, нещастнико? Приятелите! И щях да го кажа от шибана завист и отчаяние, като гледах как моите сърдечни проблеми с Корнелия вървяха по същия път, както отношенията ми с теб, любима. С едно предимство: видях тайната на Корнелия. Тайните. А твоята... Продължавах да се питам защо избяга в Париж. И така, дойде сам, с учебна цигулка и голямо желание да си поговорим. Стори ми се, че е пораснал още малко. Вече беше цяла педя по-висок от мен. И вече не гледаше света така нетърпеливо. Даже от време на време на лицето му се появаше безпричинна усмивка, просто така, заради живота.
– Да не си влюбен?
Тогава усмивката стана по-вглъбена. Да, беше влюбен. Влюбен до самозабрава. Не беше като мен – объркан до самозабрава заради една Корнелия, която щом малко се разсеех, тръгваше с някой друг, защото е във възрастта на трупането на опит. Завидях на онази спокойна усмивка на Бернат. Но имаше една подробност, която ме разтревожи. Когато се настани в стаята ми на сгъваемото легло, отвори калъфа на цигулката. Професионалните цигулари не носят само цигулка в калъфа, носят в него половината си живот: два-три лъка, колофон за струните, някоя снимка, партитурите в един страничен джоб, струни и онази единствена рецензия, излязла в някое провинциално списание. Бернат носеше учебната цигулка, лък и толкова. А, и една папка. Папката беше първото, което отвори. В нея имаше някакъв текст, несръчно хванат с телбод; подаде ми го. Вземи, чети.
– Какво е това?
– Разказ. Аз съм писател.
Начинът, по-който каза „аз съм писател“, ме разтревожи. В действителност той винаги ме е тревожил. С обичайната си нетактичност настояваше да чета точно в този момент. Взех го, погледнах заглавието, прецених обема и му казах ще трябва да го прочета на спокойствие.
– Разбира се, разбира се. Ще изляза да се поразходя.
– Не. Ще го прочета вечерта, когато е времето за четене. Разкажи ми за Текла.
Каза ми, че е такава и такава, има прекрасни трапчинки на бузите, срещнал я в консерваторията на „Лисеу“, тя свирела на пиано, а той първа цигулка в квинтета на Шуман.
– Майтапът е, че свири на пиано и се казва Текла252.
– Ще го преживее. Добре ли свири?
Понеже, ако чаках него, нямаше никога да излезем, взех анорака, казах хайде с мен и го заведох в „Дойчес Хаус“, където беше пълно както винаги; с крайчеца на окото гледах дали няма да видя Корнелия с някой от онези, с които трупаше преживявания, затова не цялото ми внимание беше насочено към разговора с Бернат, който, след като за всеки случай си поръча същото като мен, се разприказва, липсваш ми, но не искам да дойда да уча в Европа и...
– Грешиш.
– Предпочитам да пътувам към себе си. Затова започвам да пиша.
– Това са тъпотии. Ти трябва просто да пътуваш. Да търсиш учители, които да изчеткат праха по теб.