Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Той наистина ли си въобразяваше, че може толкова лесно да отмие изминалите години?
— Искаш да кажеш, свестен за дизайнер.
— Няма да ме предизвикаш, колкото и да се стараеш.
Тя щеше да се погрижи за това.
Джейк се пльосна на пясъка.
— Хайде, цветенце, излей си душата.
Язвителните думи клокочеха в нея, гневът и горчивината бяха готови всеки миг да изригнат. Но докато гледаше как баща и син пускат китайско хвърчило с опашка в жълто и синьо, Фльор осъзна, че не може да изрече нито дума, не и ако искаше да запази малкото останки от гордостта си.
— Няма дълбоки белези – сви рамене младата жена. – Ти не беше чак толкова важен. – Застави се да седне до него на пясъка. – Ти си този, комуто се наложи да живее със стореното.
Джейк присви очи срещу слънцето.
— Ако не е било толкова важно, защо се отказа от кариера, с която печелеше купища пари? И защо аз не мога да напиша нито ред след „Затъмнение в неделя сутрин“?
Прониза я злорадо задоволство.
— Наистина ли не си написал нито ред?
— Не си чувала за нито една нова пиеса с моето име, нали? Получих шибан творчески блокаж.
— Много лошо.
Той метна една раковина във водата.
— Чудна работа. Пишех превъзходно, преди вие двете с мамичка да се появите.
— Я почакай. Да не би да обвиняваш мен?
— Не – въздъхна Джейк. – Просто се държа гаднярски.
— Най-после едно нещо, в което те бива.
Той я погледна в очите.
— Това, което се случи между нас през онзи уикенд, няма нищо общо с филма.
— Да бе. – Въпреки намерението й, думите сами потекоха: – Онзи филм означаваше всичко за теб, а аз съсипвах големия ти шанс. Едно деветнайсетгодишно хлапе, имало нещастието да се влюби погрешно в теб. Ти беше зрял мъж и отговорността беше изцяло твоя.
— Аз бях на двайсет и осем. И повярвай ми, през онази нощ не приличаше на дете.
— Моята майка ти е била любовница!
— Ако това ще те утеши, никога не сме стигали до мръсната част.
— Не искам да слушам.
— Единственото, което мога да кажа в своя защита, е, че не умеех да преценявам добре хората.
Фльор познаваше майка си достатъчно добре, за да повярва, че Белинда се е отказала толкова лесно, но не й пукаше.
— Щом си такъв господин Невинност, защо оттогава не си могъл да пишеш? Не претендирам, че мога да надникна в тъмните глъбини на психиката ти, но сигурно има някаква връзка между творческия ти блокаж и това, което стори на онова глупаво деветнайсетгодишно хлапе.
Той скочи на крака, посипвайки я с пясък.
— И откога съм номиниран за светец? Ти беше на деветнайсет години и външността ти не беше на дете.
Джейк изхлузи тениската през главата и затича към водата, гмурна се под вълната, после заплува. Както винаги, не беше в блестяща форма. Големият мъжага. Истинският мъж. Кинозвезда. Копеле. Искаше да му натрие носа и когато той най-после изплува, тя развърза колана на плажния халат и го остави да се свлече на пясъка. Отдолу беше с миниатюрния секси бански, който Киси й бе купила, и тя се постара той да я разгледа добре, докато вървеше към водата с идеалната походка на супермодел, сякаш дефилираше по модния подиум – единият крак пред другия, с ритмично полюшващи се бедра. Когато стигна до водата, вдигна ръце, за да прибере един непокорен кичур, измъкнал се от фибите, като се протегна небрежно, от което краката й сякаш станаха още по-дълги.
С крайчеца на окото си го стрелна с поглед, за да провери дали я гледа. Негодникът не можеше да откъсне очи. Добре. Нека да изяде от мъка спаруженото си сърце.
Хвърли се във водата и поплува малко, сетне излезе и се отправи към Джейк, който седеше на пясъка. Халатът й бе надиплен в скута му и когато Фльор се наведе да го вземе, той го дръпна.
— Позволи на човек да се порадва. От три месеца съм в компанията само на коне, а това тук е приятна промяна на пейзажа.
Тя се изправи и се отдалечи. Джейк Коранда беше мъртъв за нея, като нейната баба, която никога не бе познавала.
* * *
Джейк остана да гледа след нея, докато не се скри в къщата. Красивото деветнайсетгодишно момиче, което бе разрушило живота му, потапяйки го в депресия, не можеше да стъпи на малкия пръст на тази жена. Тя бе въплъщение на мечтата на всеки мъж. Дали бе игра на въображението му, или стегнатото й малко задниче стърчеше още по-наперено над онези изумителни крака? Трябваше да й даде халата, за да не се измъчва, наблюдавайки тялото й в тези абсурдно оскъдни оранжеви гащички с тънки връвчици. Можеше да изяде бикините на три хапки.
Закрачи към водата, за да се охлади. Мъжът, който пускаше хвърчилото с хлапето си, бе видял Цветенцето още щом бе превалила дюните и сега бе влязъл във водата, за да се наслади по – добре на гледката. Винаги беше така – мъжете се препъваха, докато я зяпат, а тя преминаваше покрай тях, незабелязваща суматохата, която бе предизвикала. Тя беше грозното патенце, което не се задържаше пред огледалото достатъчно дълго, за да разбере, че се е превърнало в лебед.