Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Стъклените врати бяха най-близкото й спасение. Тя му кимна кратко, извини се на Чарли и отново се изсули навън.
Луната бе изгряла, Киси бе изчезнала, а плажът пустееше. Фльор се нуждаеше от няколко минути, за да нахлузи бронята, преди да се върне вътре, да вземе душ и да се преоблече. Запъти се към морския бряг, после се разходи по мокрия пясък, по-далеч от къщата. Трябваше да се стегне, да не позволява толкова лесно да губи самообладание, ала всеки път, когато видеше Мишел, имаше чувството, че отново се е върнала в детството.
Удари палеца си в камък, който не бе видяла, че стърчи от пясъка. Беше се отдалечила повече, отколкото възнамеряваше, и се обърна, за да се върне, но точно в този момент един мъж изникна иззад дюните на четирийсетина метра от нея. Нещо в стойката му в комбинация със самотния плаж я накара мигом да застане нащрек. Тъмният му силует се открояваше на фона на нощното небе – висок мъж, много по-едър и силен, отколкото всеки, с когото би искала да си има работа, а и явно проявяваше интерес към нея. Погледът й машинално се стрелна към далечните светлини на плажната къща, но разстоянието бе твърде голямо и дори и да извика за помощ, никой нямаше да я чуе.
Животът в Ню Йорк я бе направил параноична. Мъжът навярно беше някой от гостите на Чарли, отдалечил се от купона също като нея. На лунната светлина въображението й смътно очерта рошавата глава на Чарлс Менсън* и още по-рунтавите му мустаци. Думата „суматоха“, заглавието на книгата на Винсънт Буглиози, просветна като мълния в главата й. Тя ускори крачка и се приближи до водата.
[* Американски престъпник, обявен за виновен за убийството на Шарън Тейт, бременната съпруга на Роман Полански, и още няколко жени, понастоящем излежава доживотна присъда. – Б.пр.]
Мъжът изведнъж захвърли кутията с бира и се запъти към нея. Движеше се с дълги, бързи крачки и всяка клетка в тялото й се напрегна. Параноична или не, но нямаше намерение да стои и да чака, за да разбере какво искаше той. Заби крака в мокрия пясък и хукна.
Отначало чуваше само собственото си тежко дишане, но много скоро долови тропота на крака по пясъка зад нея. Сърцето й бясно заби. Той се бе втурнал след нея и тя трябваше да му избяга. Каза си, че може да го направи. Сега тичаше почти всеки ден. Мускулите й бяха силни. Трябваше само да увеличи скоростта.
Продължи да тича върху набития мокър пясък близо до водата. Разтягаше крака, размахваше ръце. Докато бягаше, не откъсваше поглед от плажната къща, ала тя все още бе отчайващо далеч. Ако се насочи към дюните, щеше да затъне в по-дълбокия пясък, но и той също. Пое дълбоко въздух. Рано или късно, мъжът щеше да изостане. Тя можеше да се справи. Фльор се напрегна и затича с все сили.
Мъжът не изоставаше.
Дробовете й изгаряха, тя изгуби ритъма, задъхваше се. Думата „изнасилване“ кънтеше в главата й. Защо той не се отказваше?
— Остави ме на мира! – изкрещя младата жена.
Думите се изкривиха, превръщайки се в непонятни звуци, а тя изгуби още малко безценен въздух.
Той изкрещя нещо. Близо. Почти в ухото й. Гърдите й пламтяха. Мъжът докосна рамото й и Фльор изпищя. В следващия миг земята се надигна и двамата се строполиха на пясъка. Той отново извика същото и този път тя го чу.
— Цветенце!
Беше паднал отгоре й. Фльор се опитваше да си поеме дъх под тежестта му, пясъкът заскърца между зъбите й. С последни сили сви ръка в юмрук и замахна силно. Разнесе се рязко възклицание. Тежестта намаля, а краищата на косите му докоснаха бузата й, когато се повдигна на ръце над нея. Тя почувства дъха му върху лицето си и отново го удари.
Той се отдръпна, а Фльор се нахвърли върху него. Изпълзя на колене и започна да го налага с юмруци, където й падне – по ръката, шията, гърдите – всеки удар бе съпроводен с ридание.
Най-после ръцете му се извиха като менгеме и я стиснаха.
— Престани, цветенце! Аз съм. Джейк.
— Зная, че си ти, копеле! Пусни ме!
— Не и докато не се успокоиш.
Тя дишаше учестено, с лице, притиснато към тениската му.
— Спокойна съм.
— Не си.
— Спокойна съм! – Тя си пое дъх и снижи глас. – Спокойна съм. Наистина.
— Сигурна ли си?
— Сигурна съм.
Той бавно я пусна.
— Добре тогава. Аз…
Фльор го цапардоса по главата.
— Кучи син!
— Оох!
Той вдигна ръка.
Следващият й юмрук го улучи по рамото.
— Ти, нагло, омразно…
— Престани! – Джейк сграбчи китката й. – Ако отново ме удариш, кълна се, ще ти отвърна.
Фльор сериозно се съмняваше, че ще изпълни заканата си, но клокочещата в гърдите й ярост бе започнала да стихва, ръцете я боляха и толкова й се виеше свят, че се боеше, че ще повърне, ако отново замахне.