Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, Фльоринда – промълви ужасено. – Зная колко мразиш да се ровят в миналото ти. Но щом Ейбрамс захапе някоя история, не я пуска лесно. Не зная кой е говорил с нея, но…
— Аз говорих – прекъсна я Фльор.
Киси и Мишел я зяпнаха сащисано.
— Би ли ни обяснила причината? – поинтересува се брат й, след като се окопити.
Фльор пое дълбоко дъх и вдигна чашата си.
— Вади онези модели, които пазиш за мен, Мишел. Бляскавото момиче се завръща, при това ръка за ръка с вас двамата.
* * *
Болката се понасяше по-трудно, когато си трезвен, откри Белинда, след като реши да спре да пие. Пъхна касетата в магнетофона и натисна бутона с върха на пръста си. Докато стаята се изпълваше със звуците на „Каквито бяхме“ на Барбара Стрейзънд, тя се отпусна върху сатенените възглавници и даде воля на сълзите си.
Всички бунтовници бяха мъртви. Първо Джими на шосето за Салинас, а след това и Сал Минео, убит брутално. И накрая Натали Уд. Тримата водещи актьори от „Бунтовник без кауза“ бяха умрели преждевременно и Белинда се страхуваше, че тя ще бъде следващата.
Двете с Натали бяха почти връстници, а Натали също бе обичала Джими. Той я бе поднасял по време на снимките на „Бунтовник без кауза“, защото за него тя бе още хлапе. Лошото момче Джими Дийн, което се забавляваше с чувствата на Натали.
Смъртта ужасяваше Белинда, но въпреки това тя държеше тайно сънотворни таблетки на дъното на една стара кутия за бижута до малкия златен амулет, който й бе подарил Ерол Флин. Едва ли щеше още дълго да издържи сегашния си живот, ала дълбоко в душата й все още тлееха искрици оптимизъм, че нещата може да се обърнат към по-добро. Алексей може да умре.
Нейното бебче й липсваше толкова много. Алексей бе казал, че ще я затвори в клиника, ако се опита да се свърже с Фльор. Санаториум за хронични алкохолици, макар че от почти две години тя не бе слагала и капка алкохол в устата. Макар че Алексей вече не излизаше от къщата, тя почти не го виждаше. Той управляваше империята си от апартамента на първия етаж. Служителите му, в тъмни костюми, със сериозни изражения, минаваха покрай нея в коридорите, без да й проговорят, сякаш не съществуваше. Почти никой не говореше с нея. Дните и нощите й се сливаха в един безкраен низ от минало, настояще и бъдеще, всеки нов ден беше точно същият като предишния. И така до мига, когато нямаше да има причина да живее повече, освен надеждата, че Алексей може да умре.
Някога всичко беше различно. Когато влизаше в бална зала или ресторант с Алексей под ръка, тутакси се превръщаше в най-важната жена. Всички се надпреварваха да й се подмазват, обсипваха я с комплименти. Възхищаваха се на красотата и остроумието й. Без Алексей, поканите спряха.
Спомняше си живота в Калифорния, когато беше майката на Бляскавото момиче. Беше изпълнена с енергия, сияеше отвътре. Всичко, до което се докоснеше, се превръщаше в нещо специално и неповторимо. Това бяха най-щастливите дни в живота й.
Песента свърши. Тя стана от леглото и натисна бутона за превъртане на касетата, за да я пусне отново. Музиката й попречи да чуе отварянето на вратата и тя не разбра, че Алексей е влязъл, докато не се обърна и не го видя.
Беше изминал почти месец, откакто не бе идвал в стаята й, и Белинда съжали, че го посреща с разрошена коса и зачервени от плач очи. Приглади нервно предницата на пеньоара.
— Аз… изглеждам ужасно.
— Но както винаги, красива – отвърна той. – Нагласи се за мен, cherie. Ще почакам.
Точно това го правеше толкова опасен. Не страшната жестокост, а ужасната нежност. И двете бяха преднамерени и по свой начин напълно искрени.
Докато той се настаняваше в най-удобното кресло в стаята, тя събра всичко, което й бе нужно, и се скри в банята. Когато излезе, съпругът й лежеше върху леглото, всички лампи бяха угасени, с изключение на една в другия край на стаята. Приглушената светлина скриваше нездравата бледност на лицето му, както и фината мрежа от бръчици в ъгълчетата на очите й.
Белинда бе облечена в скромна бяла нощница. Ноктите на краката й не бяха лакирани, а по лицето й нямаше и следа от грим. Косата й бе привързана с панделка.
Тя легна на леглото, без да продума. Той вдигна нощницата й до кръста. Тя стисна плътно крака, докато той я галеше и бавно смъкваше гащичките й. Когато разтвори коленете й, Белинда изскимтя, сякаш се страхуваше, а той възнагради изпълнението й с една от грубите ласки, които тя толкова обичаше. Белинда се опита да стисне отново крака, за да му достави удоволствие, но той започна да обсипва с целувки вътрешната страна на бедрата й и клепачите й се притвориха. Това бе част от негласния им договор. Сега, след като малолетните му любовници бяха изчезнали, тя разиграваше пред него ролята на невръстна невеста, а той й позволяваше да държи очите си затворени, за да може да си спомня Флин и да мечтае за Джеймс Дийн.