Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Аз съм Мишел Савагар.
Джейк ги огледа внимателно, после отстъпи назад и ъгълчето на устата му леко се изкриви.
— Трябваше веднага да го кажеш. Отдавна се придържам към правилото да не бъда на едно и също място едновременно с двама представители на семейство Савагар. По-късно ще се видим, Фльор.
С тези думи се отдалечи надолу по плажа.
Фльор остана за миг втренчена в пясъка, после вдигна глава и прикова поглед в брат си.
— Той можеше да те прекърши надве.
Мишел сви рамене.
— Защо го направи? – попита меко тя.
Той отмести очи от нея и зарея поглед към океана.
— Ти си моя сестра – отвърна просто. – Аз съм мъж, мой дълг е да те защитавам.
Закрачи към къщата.
— Почакай.
Тя се отправи към него. Пясъкът теглеше краката й назад като стари мъчителни окови, но тя се освободи. В съзнанието й се мярнаха красивите рокли, които бе видяла във витрината на магазина. Що за човек бе той?
Той я изчака да приближи, но когато Фльор стигна до него, не знаеше какво да му каже. Прокашля се.
— Искаш ли… искаш ли да отидем някъде и да поговорим?
Изминаха няколко секунди.
— Добре.
Настаниха се в колата му и той подкара древното Ем Джи. Стигнаха мълчаливо до един крайпътен ресторант в Хамптън Бей. От джубокса се лееше гласът на Уили Нелсън, а сервитьорката им донесе миди, пържени картофки и кана бира. Отначало неуверено и със запъване Фльор започна да му описва детството си в манастира.
Той на свой ред й разказа за училището и за обичта към баба си. Тя узна, че Соланж му е оставила парите, с които е започнал бизнеса си. Неусетно се изниза един час, после друг. Младата жена му обясни какво е да се чувстваш прокуден, а той й сподели за ужаса си, когато осъзнал, че е хомосексуалист. Докато сините светлини на неоновия надпис отвън на прозореца проблясваха в косите му, тя се облегна на надрасканата дървена облегалка на пейката и му каза за Флин и Белинда.
Очите му потъмняха и тя видя стаената в тях горчивина.
— Това обяснява много неща.
Разговаряха за Алексей и откриха, че се разбират идеално. Ресторантът постепенно се изпразни, скоро щяха да затварят.
— Толкова много ти завиждах – призна Фльор накрая. – Мислех, че имаш всичко, което ми бе отказано.
— А аз жадувах да съм на твоето място – отвърна Мишел. – Далеч от двамата.
От кухнята се чуваше потракването на съдове и сервитьорката им хвърляше сърдити погледи. Фльор разбра, че Мишел иска да й каже още нещо, но му беше трудно да изрече думите.
— Кажи ми.
Той сведе очи към очуканата маса.
— Искам да създам дрехи за теб – промълви накрая. – Винаги съм го искал.
* * *
На следващата сутрин Фльор облече оранжеви бикини на бели ивици, прибра косата си в хлабав кок и навлече къс бял плажен халат. В дневната нямаше никого, но през прозореца зърна Чарли и Мишел, излегнати върху шезлонги на терасата, да прелистват неделните вестници. Тя се усмихна, като видя как беше облечен днес Мишел – бермуди и изумруденозелена тениска с надпис на гърба: „Химическо за един ден“. След толкова години на ненужна омраза съдбата й бе направила неочакван подарък – брат. Още не можеше да го осмисли. Отиде в кухнята и си наля чаша кафе.
— Какво ще кажеш да налееш още една?
Тя се извъртя рязко и видя Джейк на прага. Дългата му коса бе мокра от душа. Беше облечен в сива тениска и избелели плажни шорти, които приличаха на същите, които носеше преди шест години, когато Белинда го бе поканила на барбекю в задния двор. Вече бе разбрала, че снощната им среща не е била случайна. Той беше един от гостите на Чарли, знаел е, че тя е тук, и бе излязъл да я търси.
— Сам си налей – изръмжа тя и се обърна.
— Снощи не исках да те изплаша. – Ръката му докосна нейната, докато се протягаше към кафеника. Лъхна я ухание на сапун и ментова паста за зъби. – Не бях съвсем трезвен. Съжалявам, цветенце.
Тя скръсти ръце пред гърдите.
— Аз също съжалявам. Че не ти сцепих главата.
Той се облегна на кухненския плот и отпи от кафето.
— Ти се справи добре в „Затъмнението“. По-добре, отколкото очаквах.
— Брей, благодаря.
— Искаш ли да се разходим по плажа?
Тя понечи да откаже, но чу един гостите на Чарли, който слизаше долу. Откриваше й се добра възможност да излее всичко, което й се бе насъбрало.
— След теб.
Двамата се измъкнаха през страничната врата, избягвайки групата на терасата. Фльор свали еспадрилите и ги захвърли. Вятърът подмяташе дългата му коса на безстрашен каубой от Дивия запад. Нито един от двамата не заговори, докато не стигнаха до водата.
— Тази сутрин си поговорих малко с брат ти. Майкъл е свестен тип.