Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Обикновено той си тръгваше веднага щом всичко свършеше, но този път остана да лежи неподвижен. Тънка струйка пот се стичаше по провисналата кожа на гърдите му.
— Добре ли си? – попита тя.
— Би ли ми подала халата, cherie? В джоба има таблетки.
Тя му донесе халата и се извърна, докато той изваждаше шишенцето с хапчетата. Вместо да го направи по-слаб, болестта сякаш бе усилила мощта му. С крепостта на първия етаж и армията от помощници той бе станал неуязвим.
Белинда отиде в банята, за да вземе душ. Когато излезе, той все още беше там, седеше в креслото и отпиваше от питието си.
— Поръчах уиски за теб.
Алексей посочи тумбестата чаша върху сребърния поднос.
Колко жестоко и типично за него. Бруталност след нежност в здраво изплетена мрежа от противоречия, които вече двайсет и пет години направляваха живота й.
— Знаеш, че вече не пия.
— Наистина, cherie, не бива да ме лъжеш. Не мислиш ли, че не зная за празните бутилки, които прислужницата намира, скрити на дъното на кошчето за боклук?
Нямаше никакви празни бутилки. Това бе начинът му да я заплаши, за да е сигурен, че ще му се подчинява безпрекословно. Белинда си припомни снимките на клиниката, които й бе показал – грозни сиви сгради в най-глухата част на Швейцарските Алпи.
— Какво искаш от мен, Алексей?
— Ти си глупава жена. Глупава, безполезна жена. Не мога да си представя защо изобщо някога съм те обичал. – Един малък мускул на челото му заигра. – Отпращам те – завърши той рязко.
Кръвта й сякаш се смрази. Грозните сиви постройки лежаха като огромни студени камъни в снега. Помисли си за хапчетата, скрити на дъното на старата кутия за бижута.
Всички бунтовници бяха мъртви.
Алексей кръстоса крака и отпи от чашата.
— Само като те гледам, се потискам. Не желая повече да си близо до мен.
Смъртта от сънотворните ще бъде безболезнена. Много полека от смъртта на Натали, когато солените води на океана са се схлупили над главата й, или ужасната болка, която навярно е изпитал Джими, когато е умирал. Тя щеше просто да си легне и спокойно да потъне във вечен сън.
Неумолимите руски очи на Алексей Савагар режеха кожата й като острие на бръснач.
— Изпращам те в Ню Йорк – каза накрая. – Не ме засяга какво ще правиш, когато се озовеш там.
* * *
Меднозлатистата сатенена рокля, с ефектно скроена пола, деколте по врата и без ръкави, обгръщаше плътно тялото й. Тя искаше да раздели косата си на път по средата и да я прибере в испански кок, като танцьорка на фламенко, но Мишел не позволи.
— Тази гъста лъскава грива, в която се преливат всевъзможни оттенъци на русото, е запазена марка на Бляскавото момиче. Тази вечер ще бъде свободно пусната.
Фльор съвсем наскоро се бе преместила в новото си жилище в четириетажната къща, но Мишел й бе наредил да се облече в апартамента на Киси, където приятелката й щеше зорко да я надзирава. Доскорошната й съквартирантка надникна в спалнята.
— Лимузината чака отвън.
— Пожелай ми късмет.
— Не бързай. – Киси извърна Фльор към огледалото. – Погледни се.
— Стига, Киси, няма време…
— Престани да се притесняваш и погледни в огледалото.
Фльор се взря в отражението си. Роклята бе невероятна.
Вместо да тушира ръста й, Мишел бе решил да го подчертае с гъвкав силует, диагонален разрез на полата и надиплени волани от ефирна черна дантела, опасващи тялото й, през които прозираха безкрайно дългите й стройни крака.
Фльор бавно вдигна очи. След няколко седмици щеше да навърши двайсет и шест и лицето й излъчваше нова сила и зрялост. Тя се вгледа в отделните части – раздалечени зелени очи, тъмни вежди като изрисувани е черен молив и прекалено широка уста, заемаща почти цялата долна част на лицето й. После за миг всички части се съединиха и лицето й сякаш най-сетне стана нейното.
Ала мигът отмина, впечатлението избледня и тя се обърна.
— Огледалото просто показва това, което една фантастична рокля и добър грим могат да направят.
Лицето на Киси помръкна от разочарование.
— Ти никога не се виждаш.
— Не ставай глупава.
Фльор взе чантичката си и се спусна по стълбата към лимузината. Преди да се качи, вдигна глава към прозореца, където стояха Мишел и Киси и я гледаха. Дари ги с най-наперената си усмивка. Бляскавото момиче се завръщаше.