Бляскаво момиче

— Значи, снимаш нов филм за Калибър. Колко жени удряш този път?

— Птичаря Калибър става по-чувствителен.

— Трябва да е истинско изпитание за теб.

— Не бъди злобарка, става ли?

В главата й избухнаха фойерверки и Фльор като че ли отново се пренесе под проливния дъжд на моравата пред къщата на Джони Гай Кели, завършвайки разговора, който едва бяха започнали.

— Ти ме използва да завършиш филма си. – Изплю думите през скованата си челюст. – Аз бях глупаво, наивно дете, което не искаше да си свали дрехите, но машината за любов на господин Голяма работа се задейства и набързо се справи с проблема. Ощастливи ме и ме накара с радост да сваля всичко. Мислеше ли за мен, докато ти връчваха „Оскара“?

Искаше да види вина, а вместо това той я нападна:

— Ти беше жертва на майка си, не моя – поне не чак толкова много. Изясни се с нея. А междувременно не обвинявай за всичко мен. Аз изгубих повече, отколкото можеш да си представиш.

Яростта й се взриви с нова сила.

— Ти! Ти сериозно ли се опитваш да се изкараш жертва?

Фльор отново замахна неволно с ръка. Нямаше намерение да го удря, но ръката й сякаш действаше по собствена воля.

Той я улови, преди да го удари.

— Да не си посмяла.

— Мисля, че е по-добре да свалиш ръцете си от нея – разнесе се познат глас откъм дюните.

И двамата се обърнаха и видяха Мишел. Приличаше на момче, случайно озовало се в компания на гиганти.

Джейк охлаби хватката си, но не пусна ръката й.

— Това е частно парти, приятел, така че по-добре не си пъхай носа в чужди дела.

Мишел се приближи. Беше облечен в спортно карирано сако и жълта мрежеста тениска. Вятърът разпиляваше меките руси кичури върху финото му, изваяно лице.

— Да се връщаме в къщата, Фльор.

Тя се втренчи слисано в брат си и изведнъж осъзна, че незнайно как, той се бе обявил за неин защитник. Беше абсурдно. Мишел беше половин глава по-нисък от нея, а се осмеляваше да предизвика Джейк Коранда, мъж с мълниеносни рефлекси и страховит поглед на закоравял бандит.

Устните на Джейк се извиха присмехулно.

— Това е между мен и нея и ако не искаш да ти изритам задника, по-добре се омитай и ни остави насаме.

Звучеше като реплика от филм на Калибър и тя едва не се намеси, за да сложи край на тази смешна сцена. Трябваше да се намеси… но не го направи. Мишел, нейният закрилник. Наистина ли щеше да остане и да я защити?

— С удоволствие ще си тръгна – рече той с тих глас, – но Фльор идва с мен.

— Не разчитай на това – процеди Джейк.

Мишел пъхна ръце в джобовете на панталона, отказвайки да помръдне. Знаеше, че не му стигат физически сили да я отнеме насила от Джейк, затова бе решил да изчака и да го остави той да действа.

Птичаря Калибър не бе свикнал да си има работа с противник с тих глас, мека руса коса и деликатна физика.

Очите му се присвиха, когато се извърна към Фльор.

— Твой приятел?

— Той е… – Тя преглътна с усилие. – Това е брат ми, Майкъл Ан…